четвъртък, 25 септември 2014 г.

Неделни бълнувания в зимна вечер



           Седя си аз на именния си ден и си бачкам („Мамка му!!!”). Часът е 23:01 и ми остават точно 59 минути докато свърша работа и се прибера, за да си пийна както трябва. От лаптопа дъни  Rammstein и на мен ама грам не ми пука, че Хасан от село Долно Нанагорнище има проблем с четворката в автоматичното меню.
Вече се чуваме за 5-ти или 6-ти път по въпроса. Лошото е, че проблемът е в задтелефонното устройство. Но съм в прекалено добро настроение, за да не помогна на бедничкия Хасанчо и да го поставя на мястото му. А именно в трудов „курорт”.
С една от колежките си обменяме простотии по мейла – забавно е… То какво да правиш в неделя по това време, напомням: 23:09 (вече). И колегата техникъл е именник и е на работа, ама на него му е зле, бил се бил напил оня ден. Какво да го правиш – и той душа носи.
Мамицата им!!! Звънят!!!
               В 23:12!!! За настройки за „ВАП”!!! Следващият е малкоооооооооо по-добре, цитирам: „Не моааааа да си проверя сметката на тилифонааааа… Алооооооо… Ни мояяяяяя…..” Пиеници. Е, писна ми вече. Вие поркате и се забавлявате, а аз бачкам на собствения си празник. Да, ама утре почивам, което означава, че ще си отпразнувам след работа. Оооооох на батя… И утре, к’во? „К’во, „К’во?”?” Махмурлук… К’во друго?
Но нека се върнем  на основната идея. Миналата година пак бях на работа на именния си ден. 5 души се сетиха да ми честитят празника. Тази година – нито един, даже и един адаш не ми честити. Което доказва колко е затъпял тъпият ни и без това, народец
Още един пример, всъщност още два – номер Едно – пияната свиня пак се обади, номер Две иска да подари „да се чува музика услугата” от Преслава и Константин (помните ли какво пишеше по-нагоре за музиката от лаптопа?).
И, за да не излезе всичко това като просташко мрънькяне ще кажа само едно: “Who, the fuck, cares about you???”, във всеки един аспект на работата. А  и като се замисля и в живота е така. Не ме интересува, че ти се е гътнал бащата, майката, дядото, лелята, стринката, вуйната или каквато и рода там да имаш. По простата причина, че си клиент. Не те познавам, не си ми никакъв, следователно не ме засягаш. Що се отнася до смисъла на тази реплика в житейски план (тук излизаме от темата, но все пак мислите на оператора блуждаят безцелно из пространството с цел да запази самия себе се) – не ми пука, че си в цикъл, че си на училище/университет, че нямаш пари, че не знаеш какво искаш, че не си наясно със себе си, че работиш гадна работа, че смените не те устройват, че заплатата ти е малка, че нямаш смелостта да си искрен/а, че не те кефи, че е студено навън, че си гладен/на, че навън и тъмно/светло, че си разрошен/а, че ти се счупил нокътят, че си нервен/на и все така в същия дух. По дяволите наистина не ме интересуваш. Тук изобщо не коментирам цялата гама от хейтърство, която ми идва да излея. Ще си замълча само и единствено, за да запазя добрия тон.
04:16  след полунощ – гостите си тръгнаха. Най-накрая. За пореден път си мисля, че никога, ама никога, повече няма да поканя някакви хора в нас. Те просто са свине (говоря за хората по принцип, не само за конкретните гости). Но много добре знам, че като изтрезнея утре, ще искам да се видя с някоя от тия свине (разбирай „друг човешки индивид”), за да пием „по бира”. Много е лошо да си добричък и всеопрощаващ – да знаете! Казвам ви го от личен опит. По добре да си гадно, тъпо и безчувствено копеленце – така ще пропуснеш и частта с ходенето по магазините, за да се купуват патъчки, кецове, сандалки, дънчици, полички, бижута или каквото дойде на акъла на половинката. Но това, както знаете, е друга тема.
Нека да се върнем на гостите. Много е странен този български синдром. Ако не е твое, за какво ти е да го пазиш. Лаптопът беше залят с вино, подът е целият в сос и парчета от пица, диванът и в обелки от фъстъци. Това някакси ми напомня и куФнята в работата. Хапванета е на ниво, но частта с измиването на посудата очевидно, дори очеизбодно, е непосилна за повечето хорица, наричани мои колеги.
Пак се отклоних. Нали ви обясних за блуждаещата мисъл на оператора, равносилна на животоспасяваща система. Е, при мен работи на пълни обороти. То се и вижда от несвързания текст до момента. Но както казах/написах малко по-рано – „На кого му пука?” Ама беше на „чужд език”.
04:31 – отивам до банята и след това лягам. Прекалено ми е късно, за да сипя огън и жупел, прекалено ми е рано, за да впрегна мозъка си в хейтърство, прекалено ми е уморено, за да се занимавам още с тази статия, прекалено ми е любвеобилно след три бутилки вино, за да наричам нещата с истинските им имена, прекалено много народ ме дразни, за да отделям внимание на всеки един по отделно, прекалено малко хора уважавам, за да започна да ги хваля и т.н. – от тук до края на света.
04:42 – Лягам. Изключвам и тИлИфоната. По простата причина, че ще потъна в безпаметен сън поне до ранния следобед. И не искам блаженото ми пребиваване в царството но Морфей да бъде прекъснато от SMS с любезна покана за overtime или пък с лигаво текстово съобщение с текст „Спечели 500000 лева/евро/долара/мерцедеса/ връзки за обувки... Изпрати SMS на ХХХХХХХ.”  Просто това няма как да се случи.
П.С.: 11:12 – междинно ставане за вода. Ооооооооохххх... Ще видим какво ще е положението привечер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар