неделя, 28 ноември 2010 г.

Среднощни бълнувания

Близо 4 сутринта е. Едно, всъщност, доста самотно време. Дори и кучето си е легнало на черджето и кърти юнашки сън. А, мен, нищо, че съм смачкан, ме гони тежко безсъние. Ще се опитам да го преборя с бира. Но не съм седнал да описвам склонността си към алкохолизъм.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Свобода или...

Седя и си мисля, седя и си мисля и накрая разбрах, че само седя.
Има едни такива моменти в живота, в които не се случва нищо. Или така ти се струва. Всъщност  се случват адски много неща, но просто с повечето си свикнал и не ти правят такова впечатление. Докато не се случи нещо. Един разговор например. Дали реторичен - докато разхождаш кучето, или с някой приятел, или с колеги, които познаваш бегло, но са ти близки по някакъв начин.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Ден като ден

Поредният скучен ден в офиса. Пакет бисквити, шише с безалкохолно и още едно, с вода. Опитвам се да уча, че работа няма почти никаква. Лошото в цялата картинка е… хмммм… ще се опитам да бъда политически коректен и да запазя положителната нотка на блога и в тази статия. Но ще е трудно. И отново.

вторник, 2 ноември 2010 г.

Първи последовател

Много съм разсеян, ама много. Чак сега забелязвам, че вече си имам първи последовател, колкото и да не ме кефи думата. Благодаря ти. Най-малкото, защото ме вдъхнови да напиша тази публикация, че и без това вдъхновението ми за вечерта се беше изчерпало след "Ден на будителите" . Мога само да ти пожелая всичко най-добро и прекрасно в живота. Жив и здрав, читателю.

П.С.: Покрай цялата тая работа ми хрумна още една идея за блога. Отново благодаря.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Ден на будителите

Отдавна имам един проект в главата, въртящ се около милата ни родина. Не, не държавата, ние такова нямаме. Имам предвид истинското лице на България и българите. Този проект е и една от основните теми, които искам да засегна в блога си. Нямам намерение да говоря за политиците, безумията и цялата останала помия. За нея се говори непрестанно и вече е толкова банална, че не й обръщаме внимание. Покрай притъпяването, което несъмнено върви в ръка с помията, сме позабравили истинското значение на думите "ЧОВЕК" и "БЪЛГАРИН".

Сценична треска

Днес беше един изключително скучен ден на работното ми място. Клиенти нямаше, колегите, с които се паднах на смяна не са ми особено интересни, телефонът ми е на ремонт, а лаптопът - и той горкият сдаде багажа, та трябва да го водя на чичо доктор. Изобщо скука.За сметка на това се порових из разни блогове и си харесах три за четене. Измислих и няколко интересни теми и идеи за писане, но сега седя пред компютъра и ме тресе сценичната треска. Накратко - блокирал съм и не се сещам нищо от всичките ми хрумки. Най-доброто, което ми ражда измореният мозък е този несвързан пост, който е крайно време да приключа и да ви пожелая лека нощ и приятни сънища.