неделя, 26 декември 2010 г.

Честита Коледа!

Честита Коледа на всички.
Здраве най-вече, пък то останалото само си идва стига да си го поискаме и да си го вземем от живота.
Честно казано за поредна година не знам какво да пожелая. Само знам, че Коледа не е един-единствен ден от тези 365 дни. В крайна сметка важните неща ги имаме пред очите си всеки ден. Семейство, приятели... Затова пожелавам всичко. Всичко красиво, добро, прекрасно, хубаво, всичко онава, което ни кара да се чувстваме хора. Пожелавам ви благородство.

четвъртък, 2 декември 2010 г.

Има надежда!!!

ТОВА малко ми върна надеждата, че в България все още има хора, които милеят за добруването й и бъдещето й. И то не само милеят, а и правят нещо по въпроса. Подобно на килиините училища, положили основата на българското образование. Все пак е някаква първа крачка. Дано да има последователи, а и още такива идеи с реализации. Подкрепям с две ръце.

неделя, 28 ноември 2010 г.

Среднощни бълнувания

Близо 4 сутринта е. Едно, всъщност, доста самотно време. Дори и кучето си е легнало на черджето и кърти юнашки сън. А, мен, нищо, че съм смачкан, ме гони тежко безсъние. Ще се опитам да го преборя с бира. Но не съм седнал да описвам склонността си към алкохолизъм.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Свобода или...

Седя и си мисля, седя и си мисля и накрая разбрах, че само седя.
Има едни такива моменти в живота, в които не се случва нищо. Или така ти се струва. Всъщност  се случват адски много неща, но просто с повечето си свикнал и не ти правят такова впечатление. Докато не се случи нещо. Един разговор например. Дали реторичен - докато разхождаш кучето, или с някой приятел, или с колеги, които познаваш бегло, но са ти близки по някакъв начин.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Ден като ден

Поредният скучен ден в офиса. Пакет бисквити, шише с безалкохолно и още едно, с вода. Опитвам се да уча, че работа няма почти никаква. Лошото в цялата картинка е… хмммм… ще се опитам да бъда политически коректен и да запазя положителната нотка на блога и в тази статия. Но ще е трудно. И отново.

вторник, 2 ноември 2010 г.

Първи последовател

Много съм разсеян, ама много. Чак сега забелязвам, че вече си имам първи последовател, колкото и да не ме кефи думата. Благодаря ти. Най-малкото, защото ме вдъхнови да напиша тази публикация, че и без това вдъхновението ми за вечерта се беше изчерпало след "Ден на будителите" . Мога само да ти пожелая всичко най-добро и прекрасно в живота. Жив и здрав, читателю.

П.С.: Покрай цялата тая работа ми хрумна още една идея за блога. Отново благодаря.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Ден на будителите

Отдавна имам един проект в главата, въртящ се около милата ни родина. Не, не държавата, ние такова нямаме. Имам предвид истинското лице на България и българите. Този проект е и една от основните теми, които искам да засегна в блога си. Нямам намерение да говоря за политиците, безумията и цялата останала помия. За нея се говори непрестанно и вече е толкова банална, че не й обръщаме внимание. Покрай притъпяването, което несъмнено върви в ръка с помията, сме позабравили истинското значение на думите "ЧОВЕК" и "БЪЛГАРИН".

Сценична треска

Днес беше един изключително скучен ден на работното ми място. Клиенти нямаше, колегите, с които се паднах на смяна не са ми особено интересни, телефонът ми е на ремонт, а лаптопът - и той горкият сдаде багажа, та трябва да го водя на чичо доктор. Изобщо скука.За сметка на това се порових из разни блогове и си харесах три за четене. Измислих и няколко интересни теми и идеи за писане, но сега седя пред компютъра и ме тресе сценичната треска. Накратко - блокирал съм и не се сещам нищо от всичките ми хрумки. Най-доброто, което ми ражда измореният мозък е този несвързан пост, който е крайно време да приключа и да ви пожелая лека нощ и приятни сънища.

неделя, 31 октомври 2010 г.

Кучешки живот

Прибрах се с кучето от разходка. Измихме си лапите и понеже то намери някакви боклуци да яде навън, трябваше да му дам активен въглен. Просто така, за всеки случай. Посъветваха ме да увия хапчето в пастет и да му го дам. Винаги съм имал проблем да давам хапче на куче. Или се дърпат, или го плюят отново и отново. И така докато не се откажеш. Очаквах проблем и този път. Но послушах дадения ми съвет и... О, чудо. Кучето глътна хапчето, че даже и за още питаше.
Историята е съвсем простичка, но научих нещо полезно, колкото и да е малко то. Още един от онези мигове когато се радваш, но и ти не знаеш защо.

Есенен кинопреглед

Признавам си. Болен киноман съм. Или поне така се самоопределям. В киното ме грабва емоцията, преживяването, историята, фантазията… А бе с една дума – магията. Сега ако ме попитате кой е спечелил награда „Оскар” за най-добър филм през 2009 г., признавам си, не знам. Не ме и интересува. Аз съм един от онези хора, които все още живеят с детското в себе си. Колкото и да не го показвам. А детското е свързано с полета на човешката фантазия. Ето защо киното има специално място в мен. По-голяма слабост ми е само литературата.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Честит първи сняг!


  Снимката е направена на учебната писта на Маркуджиците в Боровец.
  
 Решил съм, че този блог ще е силно позитивен. Просто ми писна до болка цялата сивота на ежедневието. Начумерени физиономии навсякъде, кисели шофьори и т.н. Знаете за какво говоря. И за да не задълбавам в "тъмната страна" на нещата започвам да пиша.

Начало...


Здравей, читателю.
Обръщението, естествено е клиширано. Клиширано и и да те посрещна с "Добре дошъл!". Хубавото на клишетата, е че са вярни. Та така. Радвам се, че посети гората на Белия зъб. Място, в което можеш да напишеш какъвто искаш коментар, да прочетеш, надявам се, нещо интересно и забавно или пък просто да загубиш малко време. Накратко - място за положителното около нас. И не забравяй, че животът е красив, стига да го погледнеш от тази му страна. А ето и музикално оформление по темата.