четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Честит първи сняг!


  Снимката е направена на учебната писта на Маркуджиците в Боровец.
  
 Решил съм, че този блог ще е силно позитивен. Просто ми писна до болка цялата сивота на ежедневието. Начумерени физиономии навсякъде, кисели шофьори и т.н. Знаете за какво говоря. И за да не задълбавам в "тъмната страна" на нещата започвам да пиша.

 В този втори мой опит да създам блог отново се изправих пред същия проблем като в първия  си експеримент по темата, а именно - за какво, аджеба, да пиша. Първоначално идеята се зароди докато извеждах кучето - обичайно към 2-3 през нощта. Тишината на столичния квартал, самотата на мислите, уединението на цигарата ти в тъмнината те карат да се замислиш над доста неща. Някои важни, други - не толкова, изобщо всякакви мисли типични за човешкото същество като такова.
 И така. Мислих, мислих, мислих и... нищо не измислих. До тази сутрин.
 Спеше ми се. Алармата на телефона (Godsmack) ме събуди отново в твърде непривичен за мен час. Какво да се прави - рано пиле, рано пее (или богатее, както казва чичо Скрудж). Не че съм забогатял де.
 Домързя ме. Ама силно. Реших, че на лекции не ми се ходи и се обърнах на другата страна, потъвайки в блажен сън.
5 минути по-късно телефонът отново звънна - беше един приятел. Това ме разсъни окончателно и станах, дръпнах пердетата и... се сблъсках с вдъхновението си. Навън валеше сняг. Вярно, не беше пуФкав и на парцали, но вършеше работа.
Едно време мразех или по-скоро не обичах зимата. Студ, мраз, поледица, киша. Блях!!! Но сега я чакам с нетърпение. Защо ли? Много просто - започнах да карам ски. Сега зе мен снегът не означава безполезно мръзнене по спирките на градския транспорт. Той е предпоставка за бягство. От стоманобетонната джунгла. От начумереността, от злобата, от завистта. Точно бягството от реалността е и в основата на всичките видове зависимости. Не съм чел големи трудове по темата, нито пък съм гледал научно-популярни филми. Просто достигнах до този извод сам. Човек съм и нищо животинско не ми е чуждо. Алкохол, цигари, наркотици - все неща "нормални" за поколението ми. Доколкото може да бъде наречено "нормално", разбира се.
 Но за това друг път. Говорех за първия сняг. Той не покри нищо. Достигнеше ли земята се стапяше, после снеговалежът премина в дъждовалеж, после спря.
 Наблюдавах този процес, докато пиех сутрешното си кафе на прозореца. Интересно нещо е това валежът. Да вземем за пример снежният му вариант. Като градско чедо съм свикнал на това да пада тихичко, с лек наклон наляво, и да означава просто, че навън е студено. Но същият този сняг, ако вали в планината, където ветровете не се спират от сградите, може да причини доста неприятности. Брат му - дъждът пък има уникална способност в природата. Човекът я е нарекъл ерозия. Сега ми се върти в главата една азиатска (японска или китайска, не съм сигурен) поговорка.Ставаше въпрос, че човек трябва да бъде търпелив, защото дори и най-твърдата скала се поддава пред постоянството на водата. И тъй като мама ме е родила умничък се замислих над "нещата от живота". Почти всичко хубаво и трайно в живота си съм постигнал с търпение. Това търпение доведе при мен приятелите ми, на които мога да разчитам винаги и за всичко, приятели, които като им се обадиш с репликата "Убих човек!" ще те попитат "Къде ще копаем?". Не съм Ханибал Лектър, спокойно. Търпението ми да изтърпя "глупостите" на тези хора,  а и те моите (най-вече!) ми даде едно изключително спокойствие в живота. Знанието, че имаш на кого да се опреш е нещо страхотно. Темата за "имането" в живота е друг проект, с които мисля да се заема в този блог. Но и за него друг път.
 Сега отново за снега и спирам. Обещавам. Замисляйки се над ерозията, снега, дъжда и т.н. се сетих, че напролет същият този сняг се топи и подхранва посевите и градините. По време на този процес ерозира почвата на места, но е жизнено важен, за да не поскъпне хлябът отново, или пък, за да има пресни градински доматье и корнишони с ракийката през лятото. Така че снегът е нещо хубаво и готино. Както се казва "Кьефи мъ, ш му звънна..."
 Честит първи сняг, читателю. Пожелавам ти лека и безаварийна зима. Също така ти пожелавам търпението, с което прочете написаното да те съпътства и в ежедневието ти. Опитай го, бъди пролетната вода или есенният дъжд, на който не му пука какво мислят за него - той просто си вали. Живей си и ти - както ти е угодно - щастливо, спокойно, радвайки се на красотата в живота и света.

П.П.: Сега като се замисля може сутринта и да не е валял сняг, а просто по-eдър дъжд. Въпреки това горното си важи с пълна сила.

Няма коментари:

Публикуване на коментар