Прибрах се с кучето от разходка. Измихме си лапите и понеже то намери някакви боклуци да яде навън, трябваше да му дам активен въглен. Просто така, за всеки случай. Посъветваха ме да увия хапчето в пастет и да му го дам. Винаги съм имал проблем да давам хапче на куче. Или се дърпат, или го плюят отново и отново. И така докато не се откажеш. Очаквах проблем и този път. Но послушах дадения ми съвет и... О, чудо. Кучето глътна хапчето, че даже и за още питаше.
Историята е съвсем простичка, но научих нещо полезно, колкото и да е малко то. Още един от онези мигове когато се радваш, но и ти не знаеш защо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар