понеделник, 15 ноември 2010 г.

Свобода или...

Седя и си мисля, седя и си мисля и накрая разбрах, че само седя.
Има едни такива моменти в живота, в които не се случва нищо. Или така ти се струва. Всъщност  се случват адски много неща, но просто с повечето си свикнал и не ти правят такова впечатление. Докато не се случи нещо. Един разговор например. Дали реторичен - докато разхождаш кучето, или с някой приятел, или с колеги, които познаваш бегло, но са ти близки по някакъв начин.

Е, моят период на застой и последвало събуждане ме доведе за пореден път до един съвсем елементарен за мен извод. Притеснителното е, че всъщност е твърде сложен за човечеството в неговата съвкупност.
Става въпрос за свободата. Изписани са томове по темата, но това е нещо твърде лично и всеки я разбира по собствен начин. Простата дефиниция на нещата е следната - "За да имаш собствената си свобода трябва да уважаваш свободата на останалите." Длъжен съм да уточня, че говорим за свободата, не за свободията. Това са две съвсем различни неща.
Не искам да задълбавам в темата, нямам и толкова време в момента. Хора, уважавайте свободата на избор на околните, за да уважават вашата. Просто е. Правиш добро, получаваш добро. Вселената е така устроена. Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие си има обратно по посока и равно по сила противодействие. От друга страна, пак по физика, сме учили, че  енергията не се губи, тя просто се трансформира в... енергия. Хайде сега си представете, че тези закони са задвижени от едно добро дело, блага дума, уважение към другия, все такива елементарни неща...
Знам, че звучи сектантско, но ние сме тези, които можем да променим света към по-добро. Защо не го направим?

Няма коментари:

Публикуване на коментар