понеделник, 1 ноември 2010 г.

Ден на будителите

Отдавна имам един проект в главата, въртящ се около милата ни родина. Не, не държавата, ние такова нямаме. Имам предвид истинското лице на България и българите. Този проект е и една от основните теми, които искам да засегна в блога си. Нямам намерение да говоря за политиците, безумията и цялата останала помия. За нея се говори непрестанно и вече е толкова банална, че не й обръщаме внимание. Покрай притъпяването, което несъмнено върви в ръка с помията, сме позабравили истинското значение на думите "ЧОВЕК" и "БЪЛГАРИН".
Нееееееееее! Няма да ви убеждавам в какъв земен рай живеем - поради простата причина, че не живеем в такъв. Но и това е ясно, и преповтаряно, и препотретвано хиляди пъти.
Смятам да ви говоря/пиша за хубавото в живота ни на българи, в това че сме се родили тук и на това място. Точно на този момент от текста в главата ми кънти "Ти луууд ли сииии?", "Няма оправия в тая шибана държава...", "По зле сме и от страните в Третия свят..." и т.н. Сами можете да допълните списъка. И ще сте прави. Но само и единствено за себе си. Лошото е, че това е единственото, с което мога да ви опровергая.
Стига съм бръщолевил глупости. Нека да премина към реализацията на идеята си в писмен вид. И каква по-добра дата за започване от днешния ден? Денят на народните будители. 1-ви ноември.
 Ден като ден. Малко ноемврийско слънце, леко студена, но като цяло приятна, вечер, хладен вятър, предвещаващ идващата зима... Нищо особено. Но на този ден отдаваме почит на хората, грижили се през вековете да  запазим съзнание и мисъл на свободни хора.
Неееееееееееееее! Отново! Няма да ви говора за свободата, жертвоготовността и подобни ценности. Наистина - това са вечни истини, но народът ни, изглежда не е съзрял за тях. Затова ще почна от по-първичните "радости":
  1. Чудех се какво да поставя на първо място. Въртях го, суках го, но по-голям плюс от липсата на военни действия в родината ни не успях да намеря. Ако сте гледали "Casualties Of War" ще ме разберете перфектно. Ако ли не - препоръчвам ви го. Това да живееш със спокойствието, че няма как да те бомбардират, изнасилват, плячкосват, обират, пребиват,  разпитват, депортират, разстрелват, изтребват, преследват, въдворяват, убиват, кълцат, режат, взривяват, дебнат, колят, бесят е мечта за някои хора по света. За приблизително 1/6 от него всъщност.
  2. Щом четеш това значи можеш да четеш, ако напишеш коментар - можеш и да пишеш. Тези две умения са страхотен трамплин в живота.  Замислете се, че това ви дава дори и най-елементарна надежда за работа, с която да се храните. Според Юнеско пак близо 1/6 от хората по света не могат да правят, това което за повечето от нас е даденост от най-ранно детство.
  3. Във връзка с точка 2. Щом четеш това значи имаш достъп до компютър и интернет. Това само по себе си означава, че имаш такъв социален статус в обществото, който ти позволява да си купиш компютър или пък да посетеш интернет - зала, интернет - кафе или имаш телефон с интернет - GPRS или Wi-Fi.
  4. По света хора умират от жажда, а ние се къпем с питейна вода. Тук няма нужда да коментирам.
Взимайки тези няколко фактора предвид стигам до извода, че аз съм един щастлив човек. А ти? Стъпвайки на тази, макар и елементарна, сигурност всяко едно човешко същество е способно да изгради от живота си една приказка, приказка, за която всички мечтаем,  но не смеем да изживеем. Това последното се отнася за хората като цяло, независимо дали са българи, афганци, ескимоси, американци, руснаци или всякакви други народности. Позитивното мислене е много голяма част от промяната,  но за него друг път.
Говорех за България. Да, липсват ни много неща, но те са предимно от чисто човешки фактор. А конкретно в демокрацията, той зависи от самите нас. В крайна сметка ти избираш как да живееш, какво да учиш, как да си изкарваш парите. И междувременно мечтаеш. А именно чрез мечтата на множество учени се радваме на телефони, автомобили, самолети, топла течаща вода и още много други. Списъкът е дълъг.
Тук ще спомена една книга, която прочетох наскоро - "Подсъзнанието може всичко" от Джон Кехоу. Един от моментите, които ми направиха по-силно впечетление, беше темата за креативността, за това че тя се крие във всеки от нас. Нима ние не сме архитектите, инжинерите и строителите на собствените си животи?! Българи, стига сте се оплаквали колко сме зле. Зле сме заради самите нас си, заради цялата ни негативна енергия, щедро разпръсквана в пространството, заради концентрацията на тази енергия в рушене и оплюване, но не и в съзидаване. Замислете се колко сме добре всъщност и какво можем да постигнем. Първо индивидуално, егоистично, за себе си само. "Животът не е за да намереш себе си, а за да създадеш себе си." Тази мисъл на Бърнард Шоу е моето пожелание към вас. Създайте, това което искате да видят децата ви, това което вие искате да видите. Творете и градете света около себе си. Хвърлете светлинката, която носите в себе си, навън - в мрака. Храмът се осветява не от една, а от много свещи. И щом един чужденец може да напише следното по повод на долния видео клип, то ние защо само се оплакваме???

"This canon of Bulgarian music - as a body of music, it has to be some of the finest in the history of the Earth. One of humanity's all-time cultural treasures.
These accomplished voices and astonishing melodies would give a stranger from anywhere on the planet, at any time in human history - a Chinese emperor, an Aztec farmer or a child from Soweto - the same tingly feeling on the back of the neck."








Мога да продължа още. Но вече усещам лека наклонност да мина в сферата на славното ни минало, а не искам тази първа публикация по темата да избива на гол патриотизъм. Поставил съм си за цел да говоря по-общочовешки. Поне тук и сега.

П.п.: Оригиналнот видео е било свалено от YouTube, затова съм го сменил с друго. Песента е същата.

Да живее България!








Няма коментари:

Публикуване на коментар