вторник, 21 юни 2011 г.

The league of the super hero partizans / Лигата на супергероите-партизани

София се събуди и се видя в чудо. Някой беше изтипосал железните съветски братушки борещи се с войските на Злото в капиталистически одежди, а отдолу си беше позволил да напише "В крак с времето". ДС не знаеше кой и защо го е направил.
Другарят премиер за вечни времена даде негласна заповед на службите си да намерят извършителя и да го накажат подобаващо. Лагерите "Слънчев бряг" и "Белене" и без това непрестанно имаха нужда от нови попълнения, поради високата смъртност сред враговете на народа в тях. Първо заваляха доносите, после започнаха тихи арести през нощта, но когато населението започна да води децата си, за да видят "тази гавра с ценностите на плановата икономика, този варварски акт срещу устоите на съвременното комсомолство", положението се влоши. Беше въведен вечерен час, а боите и всички инструменти за работа с тях вече се продаваха само с разрешително, издадено от местното управление на Народната милиция по местоживеене. Започнаха се репресии...


*  *  *

Тази история, макар и измислена, можеше да бъде напълно реална. Така са започвали революции. Но това е било в друго време. Сега нещата стоят по различен начин.
Българите сме си странно племе. Май така и не разбрахме, че нещата в тази държава се случват поради някакви причини. Енгелс едно време е казал, че няма народ, които да не си заслужава управниците и е бил прав. Особено като гледам и чета какво се изписа по света и у нас за наскоро изографисаният паметник на една армия-окупатор - от днешна политически коректна гледна точка, на една армия-освободителка - от политически коректна гледна точка остаряла с 20-тина години. 
Банкси е явление във Великобритания, една "консервативна" Великобритания, в която Стинг, Джуди Денч, милиардерът Ричард Брансън и трима висши полицейски служители в отворено писмо критикуваха мерките за борба с наркотиците на правителството за неефективни и за загуба на парите на данъкоплатците и изискаха легализацията им и държавен контрол над въпросните субстанции. Тук, засега, това не би имало никакъв смисъл, обществото ни не е дорасло за ясно и единно мнение по въпроса, нямаме и имена, които да застанат зад подобна промяна в мисленето и  политиката.
Но идеята ми беше за Банкси, чиито творби се пазят и поддържат. Нейните/неговите творения не са просто някакъв грозен графит на влака София-Перник-Кюстендил, те спадат към изкуството. Съвременно, закачливо, с дълбок контекст, критикуващо по един или друг начин системата. А изкуството в една демократична държава не подлежи на цензура и рамки. Германците срутиха Берлинската стена, но запазиха части от нея, за да не забравят и да не повторят грешките. Заедно с графитите по нея - символ на своето време. По същия начин се запазиха и Освиенцим, Дахау, Треблинка. За незапознатите - това са по-големите нацистки концлагери. Младите градят света и бъдещето му. А изграждането на новото, означава да
Брежнев и Хонекер в безсмъртна целувка
 разрушиш старото. Но пък тогава миналото се забравя лесно и грешките се повтарят. Истината, както винаги е някъде по средата. Балансът е в това новото да живее в хармония със старото, да го надгражда, да е по-добро от него. А какъв по-добър начин от това да представиш старото в нова, по-атрактивна форма. Компаниите постоянно го правят. Наричат го ребрандиране. "Мобилтел" стана МТел, "Глобул" смени цветовете, "Адидас" смениха логото и т.н. 

"Светът е твърде малък за стени"
Продуктът е същият, но представянето му е различно. Неслучайно и Берлин е средище на културата в Европа, нещо, което е била и "малката Виена", както са наричали София някога. Явно след като загубиш две световни войни достигаш до определени изводи за това какво се прави и какво не се прави, за да вървят нещата. Да, ама и ние имаме две загубени войни. И то със същите тия германци на наша страна. Къде са те, къде сме ние?
   Стана въпрос за Великобритания. Мечта за спасение на голяма част от младежите. Да, ама от изчетеното, относно паметника на съветската армия мога да ви кажа, че доста от същите тия младежи не знаят на какво е паметник той. Някои смятаха, че това е паметник на руснаците загинали в Освободителната война от 1877г.  Ако не знаете - това е монумент на окупиралата ни Червена армия през 1944г. Ние дотогава не сме пратили войски срещу тях, не сме им обявили и война, въпреки че сме в съюз с Хитлер. Няма да коментирам грешките на образователната ни система. Такава сме си я създали и търпим. Същите тия младежи, мечтаещи за бягство в Англия, най-вероятно не са и чували за генерал Владимир Вазов - българин, изучаван в британските военни училища, българин, пред когото британското офицерство сваля знамената си, за дa отдаде чест.
   Споменах и рушенето като част от изграждането на новото. Парите на данъкоплатеца отидоха, за да се взриви мавзолея на Георги Димитров, една, всъщност уникална, сграда в световен мащаб. Руснаците не бутнаха своя, въпреки ГУЛАГ и спомените от комунизма там. Отнова, за да не се забрави. Пък и това си е чиста туристическа атракция, а в туризма пари има - всеки го знае. Мрънкяме, че няма култура и културни събития. Ами да, опера на мавзолея няма как да направиш когато нямаш мавзолей под ръка.
  За паметника на съветската армия и фигурите на Върколака, Джокера, Робин, Жената-чудо, Дядо Коледа, Роналд Макдоналд, Супермен, Капитан Америка и един неизвестен, поне за мен, войник в жълто се изписа много, много се и коментира. И то не само в България. "На Запад" също пишат и коментират. Неизвестният автор е сравняван с гореспоменатият Банкси. А надписът под композицията е ясен. "В крак с времето". Крайно време е да вземем пример от циливизования свят и да приемем миналото си, за да изградим настоящето и бъдещето си. А за това не са ли ни нужни именно супер-герой?
  По нататъшен коментар по темата е излишен. Българският Банкси каза, каквото имаше да казва. Очевидно човек с визия и творческа мисъл, за да изглежда добре, човек със смелост, за да го направи, човек с организационни умения, за да свърши всичко за кратко време, за да не го хванат. Може и да са хора, а не само един човек, не знам. Но отдавна не бях виждал толкова най-различни лица, събрали се самоволно на едно място както днес. Имаше и няколко туриста. Разбира се, това не е най-голямото постижение на България пред света, но е част от процеса създаваш гражданско общество с будно мислене. А мисловният процес не търпи ограничения и стени. Историята ни е научила на това. Иначе щяхме да сме още в пещерата и да си разменяме нечленоразделни звуци. 






Няма коментари:

Публикуване на коментар