Има светлина в края на тунела. По нашенски бих казал, че тя е от идващия насреща влак. Да, ама по този "нашенски" начин вече 20 години в тази държава не се случва нищо. Всички са крадци и мошеници, някой (но не и аз) трябва да направи нещо, защо да гласувам като всички са маскари и т.н. Сами можете да допълните списъка.
Аз, обаче, съм решил, че ще ви представя един друг списък, един списък, който няма да видите по новините и няма да откриете във вестниците. И въпреки това, той е пред очите ни. Но по нашенски не му обръщаме внимание. Номерацията не е по важност. Просто така изглежда по-прегледно.
1. Отново имаме име в световния футбол. Колкото и да оплюваме Бербатов тук, той направи нещо, което за една малка, бедна и изтерзана България е огромна крачка към цивилизацията. Защо? Ами спортната ни база е разграбена или унищожена, тренировки по футбол или някакъв друг спорт за децата си могат да си позволят по-заможните семейства. Останалите деца играят на "ритни спринцовка" в изоставени строежи или мазета, защото детските площадки са застроени с нови кооперации. Една топка струва колкото две бутилки ракия, но второто е по-предпочитано от оскотелия ни народ. В тази обстановка Бербатов е последвал мечтата си и я е осъществил на върха на възможностите си, записвайки името си в историята на българския футбол. Добър или лош - в случая няма значение. И вместо да го оплюваме трябва да се замислим как да се възползваме максимално от примера му и да научим себе си и децата си, че мечтата е просто една цел, която е напълно постижима, независимо от това, че си роден в България с всичките й абсурди. Едва тогава бихме могли да създадем една от предпоставките за така нареченото гражданско общество. ЦЪК
2. Българка взе награда от Кан. Много се говори за доминантността на чалгата в представите за култура и изкуство на българина. Пари за клипове на Преслава, Андреа и всички останали знайни и незнайни "звезди" на "Планета" има. И то вече повече от десет години. Пари за българско кино, обаче, все няма. И въпреки това има хора като Иглика Трифонова, които правят, това което искат и могат, за да не умре съвсем седмото изкуство у нас. И резултатът е на лице. "Забранена любов", "Стъклен дом", макар и сапунки са български сапунки. Парите дадени за тях влизат обратно в нашата икономика, а не в турската и ли в някоя латино-американска такава. Това далеч не е върхът на възможностите на българските кинаджии. "Писмо до Америка", копродукцията "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Стъпки в пясъка", "Love.net" са само част (при това доста силна) от дългия процес по възраждането на киното ни. Колкото и да се опитва да копира "Бригада", и да има абсурдни сюжетни моменти, "Под прикритие" доказа, че у нас може да се направи качествен сериал, обвързан с реалността и повдигащ доста наболели теми в обществото ни. Оспорваният "Столичани в повече" пък ни закача с грубоватия си хумор, но е факт, че всеки може да открие себе си или някой свой познат в стереотипните герои на сериала. А и за мен ще си остане култов отговорът на Кръстьо Лафазанов на репликата: "С визия се печелят избори.", на което той отговаря: "Аз пък мислех, че с кебапчета.".
3. Не толкова розово изглежда положението с българския театър, но и там имаме с какво да се похвалим. Тук може и да не е толкова известен Александър Морфов, но в Русия е име в тази област, Димитър Гочев преобърна немския театър, а тук беше изгонен. И това е нормално, въпреки че не би трябвало да е така. Просто все още не сме дорасли, за да осигурим нужното, за да цъфтят родните таланти на родна почва и от там да пускат филизи в чужбина. При нас се наблюдава обратното. Разграбването не подмина и театрите за съжаление. А без изкуство няма и интелигенция, няма мисловен процес, няма критика на системата. Но пък доскоро празните театри започнаха отново да се пълнят, което е хубаво и е някакво нелошо начало.
4. Родният ни бизнес също извървя дълъг път, за да излезне от СИВ и да започне да придобива вид на пазарна икономика. Мисленето ни в това отношение още не изцяло оформено, но нещата се променят. През мутри, чуждестранни "инвеститори" (разбирай грабители), вече има компании, които поставят ясно изискванията си и съответно заплащат за това. Лошото е, че българинът няма какво да предложи насреща. Висшисти има много, но повечето са некъдарни. Доста кадърни, пък, нямат нужното образование. Съответно икономиката буксува. Но държавата още не е обявила фалит. Което означава, че генерираният доход е достатъчен и за разграбване, и за данъци, и за всичко останало. С една дума - пари има. Подход, обаче, все още няма.
5. В една предишна публикация посочих един прост пример как може да променяма света около нас. Аз лично по Коледа си купих жива елхичка за 25 лева от един хипермаркет и след празниците я засадих пред блока. Ако всеки направи това следващата Коледа ще спести пари (отсечените вървят по около 50 лева), ще озелени градинката, ще даде пример, ще направи нещо добро за изтерзаната ни планета. В дългосрочен план ще намалее изсичането на българските гори. И това далеч не е единственото, което можа да се направи от мен и съседите. "Съединенито прави силата" не е само надпис на парламента. То е същността на излизането ни от този порочен 20-годишен кръг. Още по-хубавото е, че все повече хора го осъзнават. Може би най-накрая влизаме в правия път?
6.Все още в България има много млади хора, които въпрек всичко останаха тук, а не избягахме в чужбина. Сред нас се срещат изключително интелигентни, начетени и развиващи си личности. Това е един безценен ресурс, който доста често забравяме. Доказа го и наскоро появилата се, добила световна известност, композиция на паметника на съветската армия в София. Подобно нещо не се беше случвало в България, а в, така лелеяният, Запад е вече нещо нормално и дори съхранявано. Младите не сме само алкохол, наркотици и секс. Всъщност е нормално да сме такива, все пак само това ни се повтаря, че сме. Е, някой/и от нас създават изкуство. Всъщност винаги младите са движели света напред през вековната му история. Просто такъв е естественият ход в Природата. Разбира се един подобен графит, не е всичко, на което сме способни, но е част от многото, което можем да направим. Има идея, има желание за действие и създаване, а това е важното.
7. Вътрешният ми политически часовник е пряко свързан с количеството запълнени дупки или подобрена инфраструктура в София. Е, мога да ви кажа, че: а) Все повече хора карат колело, което ще намали задръстванията и б) колоездачите принудихме държавата да започне да строи велолалеи. Мотивът е ясен - да се спечелят изборите, но има още много да се постараят преди да ни спечелят отново доверието. Поне това доказва, че обществото променя държавата, а не държавата променя обществото. И, въпреки че велолалеите не са най-наложителното, те са част от общия процес на хубави неща случващи се тук.
За момента списъкът ми се изчерпва тук, но съм сигурен, че ще има още с какво да се допълни. В крайна сметка нали нашите жени са най-хубавите, а мъжете са ни най-мъже, така че генът ни е здрав. И само от нас зависи дали ще го култивираме или ще си останем простите скотове, които сме в момента.
Няма коментари:
Публикуване на коментар