сряда, 6 април 2011 г.

Писна ми!!!

Писна ми!!! От много неща. Най-вече ми писна от такива писания подобни на това, което четете. Колко зле било, как никога няма да се оправим и т.н. Писна ми!!!

Ами, да!!! Няма да се оправим. Защото след  "Писна ми!!!" следва дълбокомислено отпиване от чашата и цъкане с език. А на сутринта всичко си е по старому.
Че кои сме ние че да искаме повече? Кое в собствения ни живот ни дава право да искаме повече?
Това, че като ни прецакат не си търсим правата, а се навикваме на първия служител на прецакалата ни фирма? Или пък факта, че си плащаме тока, а като ни го спират всеки ден не мрънкяме ли? "Ами то така се работи." ще кажете вие. Да, така се работи, защото малкото останали кадърни хора в България взимат пример от некадърните. Защото просто "така се работи."
Очевидно нещо е сбъркано. И то много. Не е турското робство сбъркано, не е комунизма сбъркан, сбъркани сме самите ние.
Турците колят като всеки завоевател, да не би конното племе, появило са 7-ми век на Балканите да не е колело? Или половин век съветски протекторат да не е нормален, имайки предвид, че попадаме от тази страна на завесата?
Но това не е урок по история. Доказано е, че човешкият мозък измисля 7 оправдания в секунда и само едно-единствено решение. И тук митът за трудолюбивия българин се пръска на парчета. Спираме на оправданията. "Аз ги лъжа, че им работя, те ме лъжат, че ми плащат." е стандартният начин на работа в родината ни. Ами като не ти харесва - търси си друга работа. Ама на теб не ти се работи нещо по-отговорно, защото те мързи, а и не искаш да си на "топа на устата". Ама все пак, ако може да ти плащат повече. Пък и да идваш на работа когато ти е удобно на теб. Мрън - мрън - мрън.
И това е само един прост пример за ступора, в който е изпаднал всеки. Толкова много съзидателен потенциал има във всяко едно човешко същество, а в България той се прахосва, същевременно има толкова за създаване и изграждане.
Но нека да се върна на частта с взимането на пример.  Той, както казах се взима от некадърните. Просто, защото ги търпим. Това не е въпрос на "селянин" и "гражданин", това е въпрос на качество на генния материал, на индивидуалните възможности на всеки. Стандартно некадърниците винаги са повече от добрите кадри. Но, защо тези добри кадри се увличат от общото течение и се пропиляват сами? Не говоря за някакво нещастно кариерно развитие в организацията, говоря за личностно развитие. А то, мили приятели, се гради на това да прескочиш седемте оправдания и да достигнеш до решението. Вместо да се извиняваш, че си надебелял и че не тренираш, защото нямаш пари за маратонки, просто пропусни две кръчми и си купи маратонки. Вместо да обвиняваш системата, че не те е научила на език, се запиши на курс и учи. Примери подобни има хиляди.
Писна ми!!! Писна ми да съм от масата българи, водени от желанието си за съществуване, а не от желанието си за ЖИВОТ!!! Писна ми от хора, искащи нещо по-добро, но дори непомръднали си пръста към това "по-добро". Писна ми от оправдания. Писна ми от "това няма как да стане". Писна ми от "Ти луд ли си? Защо го правиш? Какъв е смисълът?" Писна ми!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар