събота, 23 април 2011 г.

"Чисто небе"

  S.T.A.L.K.E.R. - Глава Втора
Глава Трета
Глава Първа

След около седмица вече не ме свърташе на едно място. Вече не чувствах тъпа болка в слепоочията, не ми се гадеше след всяко ядене, дори бях възстановил част от силата и гъвкавостта на схванатите си от залежаването мускули. Намирах се в лагера на Димович, който се оказа нещо като глава на това място.
Събралите се около него сталкери бяха сравнително млади и неопитни, но всички бяха видели жестокостта на Зоната. За сметка на това усмивките не слизаха от лицата им.  Първоначално ми се сториха малко луди, дори доста, но след като пообщувах с тях, си спомних какъв бях аз навремето. Дори се оказа, че някои от малцината оцелели сталкери-първенци, с които откривахме Зоната са се присъединили към "Чисто небе", така се казваше групировката, командвана от Димович. Зарадвах се да видя Вова, приятел от детските ми години с когото заедно прескочихме оградата и изследвахме много непознати територии. Наша е и заслугата за откриването на аномалията, наречена Вихрушка, и произвеждания от нея артефакт - цветна топка. Замалко не умрях тогава, Вова ме измъкна в последния момент. Това и до ден днешен е една от най-жестоките и опасни аномалии в Зоната. Вихрушка беше невидим убиец. Нямаше мирис, нямаше и защита срещу нея. Единственият признак, по който можеше да се познае, че си попаднал в обсега й бяха завишените нива на радиоактивност. Признак, който в района на ядрена авария не беше нещо необичайно. Вихрушка се познаваше и по още нещо. Малцина, обаче, бяха успели да оживеят след като чуят свистенето й, предизвикано от завихрящите се въздушни потоци, привличащи сталкера в центъра на аномалията, където тялото му се пръскаше на парчета. Аз бях един от тези малцина, благодарение на Вова.
Професор Королов се оказа мъж, прехвърлящ 70-те, но не изглеждаше по-стар от 60. В базата на "Чисто небе" главен беше Димович, но в лабораторията властваше Королов.
-В цивилния живот бях преподавател в Централния университет на Страната. Преподавах физика. Закриха факултета ни, нямаше пари, или поне така казаха. След това работих най-различни неща, складов работник, хамалин, продавач в бакалия. Парите, естествено, не ми стигаха и скоро се простих и с жилището си, защото не можех да му плащам сметките. Поживях като просяк и клошар известно време, но самолюбието ми не издържа. - разказваше историята си Королов. - В университета разкривах чудния свят на физиката пред младите студенти и виждах как в душите им се заражда любопитство и жажда за знания, а ровех в кофите за боклук. Казах си, че тая няма да я бъде и ето ме тук. Пристигнах в Зоната само с палтото си, раница с храна, дъждобран, лекарства, една-две книги и един нож. Едвам оцелях първата нощ, когато ме нападна глутница псевдокучето. Бог да благослови Димович, който ми се притече на помощ и ги изби с ловната си карабина. След това, странно, наше запознанство започнахме да изграждаме "Чисто небе". Резултатът е това, което виждаш днес. Целта ни е да изучаваме Зоната, да трупаме знания за нея и за законите, на които се подчиняват тя и явленията в нея. Така събрахме около себе си много умни и начетени хора. С общи усилия изградихме тази база насред блатата. Както сам разбираш, ние не сме особено силни в боя. Силата ни е в знанието за Зоната. А това знание е безценно.
-А какво е Зоната? - попитах аз.
-Ха! Ако знаех отговора, най-вероятно сега щяха да ми връчват Нобелова награда, а не да седя тук и да се чудя от къде ще изсвисти някой куршум. - отговори Королов и се засмя. Но очите му не се смееха.
- Знаеш ли? - продължи той. - Зоната не се е появила от само-себе си. Има причини за възникването й. Тестовете, които сме провели до момента, информацията, която сме събрали, аномалиите, които сме изучили, анализираните артефакти, дисектираните мутантите , всичко това ни води до този извод. Но какво точно са причините, не знам. Моето лично мнение, е че тя е продукт на човешкото влияние над природата. Има и такива, които смятат, че тя е дар от Бога, други - че е наказание за греховете ни, трети гледат на нея като безкраен източник на богатства. Както, предполагам, сам знаеш, хората вярват в това, което искат. Независимо какви доказателства ще им поднесеш, оборвайки ги.
-Професоре, а какви са тези изригвания, за които говорите и ти, и Димович?
-Всяка система в природата поддържа вътрешен баланс, за да съществува. Дълги години всичко в Зоната си беше нормално. Доколкото можеш да наречеш нормално това място и случващото се в него. Но преди няколко седмици уредите ни, инсталирани по ръба на Центъра, отчетоха огромни изменения в показанията. Веднага изпратихме група натам, за да провери какво се случва. Малко преди да изгубим връзка с момчетата, те ме увериха, че екипировката работи нормално. След това се случи и първото Изригване. Огромни количества енергия бяха отчетени из цялата Зона. После нищо не беше същото. Много пътеки, които считахме за безопасни, се напълниха с аномалии. Полета с артефакти изчезнаха, но се появиха нови, със съвсем други артефакти, непознати ни досега. Имаме сведения и за няколко нови вида мутанти. Това, което преживя ти, беше именно първото Изригване. След него имаше още няколко, значително по-малки. Моята теория е, че Зоната се опитва да се върне в равновесно състояние. Поради каква причина е бил нарушен балансът, обаче, не мога да ти кажа. Това ще е твоя задача.
-Че какво общо имам аз, че да си рискувам задника? - попитах изненадан.Само това ми липсваше, да хукна да гоня теориите на един непознат. Наистина, "Чисто небе"  ми спасиха живота, но ако си мислеха, че ще рискувам за тях, дълбоко се лъжеха.
Королов се усмихна и ме посочи с пръст.
-Ти ли? Ти имаш повече общо от когото и да било от нас. Самият факт, че Зоната те е оставила жив след Изригването, подсказва, че си й нужен. Поради каква причина - не знам.
-А, ако откажа да съдействам?
-Годините ми занимания с физика, а и опитът ми тук, ме научиха, че нищо не се случва без причина, която от своя страна се явява следствие на друга причина и т.н. Ти, приятелю, си бил избран. Звучи като в холивудски филм, но това са фактите. Зоната е предвидила нежеланието ти да съдействаш и се е подсигурила. Точно като в киното, ти ще умреш, ако не се преустановят Изригванията. Всяко едно, бавно, но сигурно, изгаря нервната ти система. Рано или късно ти ще умреш. Освен, ако не премахнем причината за Изригванията. Нещо е станало в Зоната, което е нарушило равновесието й. Първият въпрос е какво е то? След това ще измислим начин за справяне с проблема.
-Ние? Значи вече сме отбор. Заявяваш ми, че ще умра. После ме поставяш пред тотална липса на избор. Но въпреки това съществува понятие като "ние"? Ти, очевидно, си полудял.
-Не се учудвам, че реагираш така. Но ти си наемник. И мисля, че си достатъчно опитен и интелигентен, за да вземеш правилното решение. Колкото и да не ти се вярва, ти имаш избор. Можеш и да приемеш съдбата си и просто да умреш. Очите ти, обаче, казват друго. Ти няма да се предадеш лесно и ще стигнеш до края. Каквото и да ти струва това.
Колкото и да не ми се искаше да го призная Королов беше прав. Твърде добре познавах Зоната, за да не й се подчиня. Чух се да казвам: - Какво трябва да направя?
Разговорът ни беше прекъснат от припукването на преносимата радиостанция на професора. Мощната "Моторола" имаше обсег близо 10 километра, но повикването идваше от Димович:
-Королов, имаме проблем. Трети пост е бил нападнат. Организирам отряд, за подкрепление. В момента в базата имаме твърде малко хора, но ще отделя няколко от новопристигналите. Нужен ни е някой, който да ги води, за да не направят някоя глупост и да загинат в първата срещната аномалия. Наемнико, знам, че ме чуваш. Дали ще се съгласиш да ги поведеш? Някой от хората, които ти спасиха живота са там...
Нямаше нужда от много уговорки. Отдавна ме беше досърбяло да излезна отново в Зоната. Имах чувството, че не мога да живея на друго място и ми липсваше това да съм навън. А и дължах на тези хора живота си. После щях да мисля за другите си проблеми.
-Да, разбира се. - казах. - Но имам нужда от някаква екипировка.
-Вече съм информирал оръжейника ни и търговец, Гриша Леманов, да ти подготви каквото може. Отиди при него. Отрядът ще те чака след 10 минути на южния вход на базата ни. Побързай. - връзката прекъсна.
-Е, наемнико, изглежда е време да тръгваш. - Королов ми подаде някаква кутийка. - Това са хапчета, които няма да те излекуват, но ще забавят значително процеса на разпадане на нервната ти система. Не сме ги тествали, но би трябвало да свършат работа. Информирай ме за всякакви странични ефекти. По едно на всеки 24 часа. Успех, сталкер.
-Ще говорим пак, професоре. - След това се запътих към Леманов.

Следва продължение.  По мотиви от игрите S.T.A.L.K.E.R., а те самите по мотиви от "Пикник край пътя" на братя Стругацки

Няма коментари:

Публикуване на коментар