От известно време наблюдавам с интерес как се развива милата ни родина (с ударение на О-то). И тъй като аз съм българче свободно и нищо българско не ми е чуждо сега смятам малко да пополитиканствам.
Че не живеем в демокрация - не живеем, това е ясно на всеки. Че не е комунизъм - не е баш комунизъм. А в какво живеем тогава? Аз го наричам мутро-комунизъм. Защо ли? Ами управляват ни мутри, звездите са ни мутри, ценностите ни са мутренски, строи се като по времето на комунизма, спортните ни постижения започват да си връщат блясъка от времето на комунизма, лафовете на министър-председателя ще се наредят в хумористичната ни история до тези на Тато. Чист мутро-комунизъм в действие.
Не си мислете, че съм "За" или "Против" Бат' Бойко. По принцип съм аполитичен и не ми дреме какъв е цветът на управлението ни. В момента в България се случват много хубави неща, разбира се случват се и много лоши. Но и Рим не е бил построен за един ден.
Като стана въпрос за Рим. През последните няколко века от залеза на Римската империя тя не се крепи на легионите си. Крепи се на изградената си пътна мрежа, която поддържа търговията и обмена на стоки вътре в нея. Неслучайно е казано, че всички пътища водят към Рим. Сещате ли се накъде бия? Така прехвалените магистрали. Ами съжалявам, хейтъри. Това е стъпка напред за България. Чисто географски ние сме на Пътя на коприната от както сме се населили по тия земи. И въпреки че вече керваните не съществуват, те са заменени от мощни камиони, които се движат по пътища. И магистралите, и Дунав-мост 2, и Околовръстното на София пренасочват трафика на Балканите през нас. А този трафик има нужда от редица поддържащи го услуги - бензиностанции, сервизи, крайпътни заведения и хотели, паркинги, складови бази и най-вероятно редица други, за които не се сещам в момента. Това освен, че създава работни места в провинцията носи и бързовъзвръщаеми пари в държавната хазна.
Другото предимство на пътищата е намаляването на жертвите по тях. Няма да забравя как преди години пътувах към Варна. Когато автобусът напусна магистралата, свършваща в нищото, косата ми настръхна от двупосочното шосе, което беше значително натоварено. А беше декември, извън сезона.
Още един плюс в графата "Пътища". България, пак поради местоположението си има два природно-икономически ресурса - селско стопанство и туризъм. И двата - в окаяно състояние в момента. Да, ама за да докараш туристи ти трябва път, по който да мине превозът им. Сега си представете едни германци в споменатия автобус за Варна. Те са свикнали на аутобаните, а тук се чудят дали ще стигнат живи. Е, повече не биха се върнали. А за българските домати положението е горе-долу същото. Трябва път, за да може камионите да изнасят щайгите с еднокилограмовите "биволско сърце".
Пишейки горните редове, в главата ми звънят камбанки, опровергаващи всеки един мой аргумент в защита на асфалта. "Ама то образованието е много по-важна инвестиция." Даммм. Съгласен съм. Необразован народ се управлява лесно. Но образованието е дългосрочна инвестиция, която не е много сигурна като възвръщаемост. Всеки един завършил обучението си тук е свободен гражданин на ЕС и е в правото си да си вдигне чукалцата и да не върне един лев в държавата. Отделно от това не можете да ме убедите, че мастодонт от ранга на Софийския университет не може да намери пари, за да вдигне качеството си. С толкова огромна материална база, не само в София. Кофти мениджмънт, очевидно. Е, как да се довериш на стопанския им факултет? Отделно от това - който търси намира. С тенденция България да се превърне в IT-център на Европа, Telerik организират безплатна академия. Ако искаш - учи. И това е само една възможност. Курсове и семинари - бол. Google it.
"Ма те пенсионерите мизерстват." И тук ще се съглася. Аз самият имам пенсионер вкъщи. Да, положението не е розово. За съжаление грозната истина е следната - на тези хора животът им вече не е в активна възраст. Чисто икономически те са само разход. Знам, че звучи грозно и е така - грозно е. С данъците си ние им плащаме пенсиите, коитo те са заработвали цял живот. Но също така с тези данъци плащаме и на полицаите, пожарникарите, военните, спешна помощ, чистота, озеленяване и на кого ли още не. Факт - пре*бани са отвсякъде. Но всичко е навързано и все някой ще е пре*бан. Но за да може бъдещите пенсионери, т.е. майките и бащите ни, да не мизерстват, на нас, младите, са ни нужни добре заплатени работни места и собствено личностно развитие. Първото ще стане явно с чужди инвестиции (пак опираме до въпросните пътища), второто е въпрос на личен избор и воля - за него никой няма да ти помогне без да си помогнеш сам.
"Ти не ми хвали пътищата, аз нали знам как ги правят едно към гьотере. Целите са на вълни." Е, добре, бе, разбирачо. Досега нито контрол като хората, нито строене като хората - ти какво искаш? Със стари к**ви, нов бардак не се прави. Със строителните фирми е същото. Като за 20 години са научени да строят лошо, не очаквай от утре да почнат първокласна работа. Тук поне мога да похваля клюкарските ни медии. В търсене на евтината сензация откриват бързо-бързо такива излагации. Така и трябва.
Тук приключвам с политиканстването за днес. Може и да пропускам някой аспект на темата, но и без това стана твърде дълго. Весели празници и всичко най добро на Вас и семействата Ви. Много усмивки и радости през новата 2013. Пожелавам Ви величие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар