Промяна

   Промяната е хубаво нещо. Даже не е и страшно. Поне не и след като връщане назад вече няма. Клишето, с което започвам, е породено от смяната ми на работа. Малко рисково, малко несигурно, но се налага. Особено когато мразиш работата си и всеки ден пребиваване в нея е малък личен ад.

   Защо е хубаво нещо промяната ли? Защото преобръща живота ти изцяло. Или почти. Още не съм сигурен. Причината за цялото безпокойство и несигурност е следната: ще се пробвам в сферата на директните продажби. Работа, за която винаги съм мислел, че не съм  пригоден. Ще ми се да кажа, че нямам избор, но не е така. Като от филм: "Човек винаги има избор!", ми светва една лампичка в съзнанието при споменаването на липсата на избор. Тъкмо обратното. От три-четири дни съм в предизвестие на настоящата работа. За това нищо и никакво време, нахвърлих и започнах да изпълнявам няколко нови идеи, а и свърших толкова странични задачи, които бях закучил, че направо се учудвам. Накратко, гордея се със себе си. Обобщено - виж първото изречение.
    А с това се будя всяка сутрин от около година. Да видим къде ще ме отведе...