Ден като ден

Поредният скучен ден в офиса. Пакет бисквити, шише с безалкохолно и още едно, с вода. Опитвам се да уча, че работа няма почти никаква. Лошото в цялата картинка е… хмммм… ще се опитам да бъда политически коректен и да запазя положителната нотка на блога и в тази статия. Но ще е трудно. И отново.
Лошото в цялата картинка е бесният казанлъшки диалект, идващ от една колежка. Да не говорим, че и Природата я е надарила с приказливост. Или по-скоро с отчаяни опити да привлече внимание и да сподели работните си драми с целия свят. Нищо, че света не го интересува.

Не ме разбирайте погрешно. За мен не е важно кой от къде идва, а кой какъв е. Но когато си генетично създадена и предопределена за въргаляне из хамбари и плевни, някакси ти личи от километри, че не си за тук. Където и да е това „тук”.

Такива мисли ми минават през главата. И понеже умният човек (поне за такъв се смятам, може и да греша, разбира се) винаги се съмнява, се усъмних и в гореизложената гледна точка. Затова се консултирах по темата с няколко други колеги. От София, от Монтана и от Видин, от Габрово. Това интернационално проучване доведе до следното заключение – не съм единственият мислещ по този начин. Следователно, очевидно, не съм напълно луд и единствен с мнението си по въпроса.

От друга страна е забавно. Слушаш го, гледаш го, радваш му се, чат-пат му се нервиш, но в крайна сметка осъзнаваш, че то идва от майната си, за да учи и да си създаде някакъв шанс в живота. Друг е въпроса, че шансът му в живота са били двете крави и кокошките, продадени от родителите му, за да се изучи дьетето. Но това не е драмата. Драмата, е че  хора с много повече амбиция и много по-малко акъл, морал и ценности просперират, докато останалите, които с ума си и дарбите си, виждат шлаката, в която тънем се отчайват, обезверяват и в крайна сметка – пропиляват. Ииииииииии тук ми свършиха идеите. Май основното, което се опитвам да кажа е, че не трябва да се отчайваме. Страната ни предлага достатъчно възможности за образование, за бизнес, за развитие. Но, ако мисленето ти е негативно, то и светът ти е негативен. Затова и не виждаш възможностите.