Моите 5 с'тинки по темата Протести 2020

Оставка! Оставка!
Хубаво, ще я вземем тая оставка! И после?
Като участник и в протестите от 2013-та ще ви кажа - нищо, поредното "стани да седна" за 30 годишен "преход". Кажи-речи сме преполовили 55-те години комунизъм в България. До колко научно и технически държавата се развива по-добре е дълга и спорна тема, която засега ще оставя настрана.
Как да излезнем от този омагьосан кръг?

Референдум "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?"

  "Вземи ги напиши тия неща, че тия нашите колеги са силно незаинтересовани." - с това изречение приключи един телефонен разговор преди няколко минути. Ето, пиша ги. Става въпрос за прословутия АЕЦ "Белене". Тема, дъвкана и предъвквана вече няколко месеца.   Няма да се опитвам да ви убеждавам "ЗА" или "ПРОТИВ" да гласувате на 27-ми. Но, МОЛЯ ВИ, гласувайте!  А сега ще си изкажа мнението, подкрепено със съответните линкове.

Стига сме мрънкали

   Не мога повече. Паузирам си филма и ще напиша няколко реда. В момента зяпам за пореден път  "Кървав диамант", а вчера гледах "Проповедникът с картечницата". И в двата филма става въпрос за Африка, съответно Сиера Леоне и Судан. Като изключим характерния за Холивуд драматизъм, филмите са много добри. Лично мнение, разбира се. И двата засягат проблеми далеч по-големи от тези на нашата малка държавица.

Добре дошли в мутро-комунизма!

   От известно време наблюдавам с интерес как се развива милата ни родина (с ударение на О-то). И тъй като аз съм българче свободно и нищо българско не ми е чуждо сега смятам малко да пополитиканствам.

вЧепатления

           Преди няколко дни слизах с метрото в Центъра (на мегданя). Слизайки на станцията на Софийския университет и излизайки в подлеза на споменатото учебно заведение, се натъкнах на неочаквана гледка. Завидна групичка от младежи, към 30-тина, се бяха събрали в полукръг, в който друга група младежи показваха уменията си в уличните танци. Тази гледка тотално ми промени деня и сложи усмивка на лицето ми. Не за нещо друго, а защото младите, или поне някои от тях, започват да показват другото си лице - това на дейни хора, обичащи красотата, забавлението, отворени към света, попивайки от него и придаващи собствен облик на реалността си. Облик, различен от пияници, побойници и хулигани. Май ще вземем да станем европейска столица някой ден...

Приятелството

             Обещавам! Това е последното ми 16-годишно творчество, което четете. Просто една учителка ми каза, че за нищо не ставам и повече опити не съм  правил. Въпреки това аз му се радвам, а и някои ценности и днес подкрепям. Едно време нарекох творбата "Приятелството". Доста неща се промениха от тогава, но чувството остана. Иде ми да добавя като подзаглавие "Молитва на българина", но вече не съм вярващ, както тогава. Затова оставям оригиналното заглавие.

Светлина в тунела

Има светлина в края на тунела. По нашенски бих казал, че тя е от идващия насреща влак. Да, ама по този "нашенски" начин вече 20 години в тази държава не се случва нищо. Всички са крадци и мошеници, някой (но не и аз) трябва да направи нещо, защо да гласувам като всички са маскари и т.н. Сами можете да допълните списъка.

The league of the super hero partizans / Лигата на супергероите-партизани

София се събуди и се видя в чудо. Някой беше изтипосал железните съветски братушки борещи се с войските на Злото в капиталистически одежди, а отдолу си беше позволил да напише "В крак с времето". ДС не знаеше кой и защо го е направил.

Христос воскресе!

Живи, здрави,
прави, корави,
румени, засмени,
весели, червени!
    
* * *

Започва Второто годишно Голямо плюскане. Този път на козунаци и яйца. Не знам доколко религията все още има същата сила и стойност, но възкръсването ни е дадено по рождение. Не в библейския смисъл. Промяната е заложена в нас. Днешното ти Аз не е вчерашното ти Аз. Нека и ние да възкресим в душите си всички онези хубави качества, които ни радват и носят удовлетворение. Стига сме били скотове и роби. Нека да възкресим Човека,  а заедно с него и божественото в самите нас. В крайна сметка сме създадени по Негов образ и подобие. Честит празник, българи!

Писна ми!!!

Писна ми!!! От много неща. Най-вече ми писна от такива писания подобни на това, което четете. Колко зле било, как никога няма да се оправим и т.н. Писна ми!!!

Има надежда!!!

ТОВА малко ми върна надеждата, че в България все още има хора, които милеят за добруването й и бъдещето й. И то не само милеят, а и правят нещо по въпроса. Подобно на килиините училища, положили основата на българското образование. Все пак е някаква първа крачка. Дано да има последователи, а и още такива идеи с реализации. Подкрепям с две ръце.

Ден като ден

Поредният скучен ден в офиса. Пакет бисквити, шише с безалкохолно и още едно, с вода. Опитвам се да уча, че работа няма почти никаква. Лошото в цялата картинка е… хмммм… ще се опитам да бъда политически коректен и да запазя положителната нотка на блога и в тази статия. Но ще е трудно. И отново.

Ден на будителите

Отдавна имам един проект в главата, въртящ се около милата ни родина. Не, не държавата, ние такова нямаме. Имам предвид истинското лице на България и българите. Този проект е и една от основните теми, които искам да засегна в блога си. Нямам намерение да говоря за политиците, безумията и цялата останала помия. За нея се говори непрестанно и вече е толкова банална, че не й обръщаме внимание. Покрай притъпяването, което несъмнено върви в ръка с помията, сме позабравили истинското значение на думите "ЧОВЕК" и "БЪЛГАРИН".