Промяна

   Промяната е хубаво нещо. Даже не е и страшно. Поне не и след като връщане назад вече няма. Клишето, с което започвам, е породено от смяната ми на работа. Малко рисково, малко несигурно, но се налага. Особено когато мразиш работата си и всеки ден пребиваване в нея е малък личен ад.

вЧепатления

           Преди няколко дни слизах с метрото в Центъра (на мегданя). Слизайки на станцията на Софийския университет и излизайки в подлеза на споменатото учебно заведение, се натъкнах на неочаквана гледка. Завидна групичка от младежи, към 30-тина, се бяха събрали в полукръг, в който друга група младежи показваха уменията си в уличните танци. Тази гледка тотално ми промени деня и сложи усмивка на лицето ми. Не за нещо друго, а защото младите, или поне някои от тях, започват да показват другото си лице - това на дейни хора, обичащи красотата, забавлението, отворени към света, попивайки от него и придаващи собствен облик на реалността си. Облик, различен от пияници, побойници и хулигани. Май ще вземем да станем европейска столица някой ден...

Христос воскресе!

Живи, здрави,
прави, корави,
румени, засмени,
весели, червени!
    
* * *

Започва Второто годишно Голямо плюскане. Този път на козунаци и яйца. Не знам доколко религията все още има същата сила и стойност, но възкръсването ни е дадено по рождение. Не в библейския смисъл. Промяната е заложена в нас. Днешното ти Аз не е вчерашното ти Аз. Нека и ние да възкресим в душите си всички онези хубави качества, които ни радват и носят удовлетворение. Стига сме били скотове и роби. Нека да възкресим Човека,  а заедно с него и божественото в самите нас. В крайна сметка сме създадени по Негов образ и подобие. Честит празник, българи!

Пролетно пробуждане

Случват се някакви готини неща. От сервиза за лаптопа ми смениха старата машина с нова, с кучето започнахме да се учим на команди, нищо че му е малко късничко, времето се затопля, възобнових тренировките и има реален резултат. Успешно съм спрял цигарите вече повече от година, от няколко месеца даже и една бира не съм изпил, за сметка на това се зарибявам по чайове и всякакви безалкохолни. Идват ми някакви идеи за блога, та се посъживи положението тук. В общи линии пролетта тече с пълни обороти. ЦЪК

Има надежда!!!

ТОВА малко ми върна надеждата, че в България все още има хора, които милеят за добруването й и бъдещето й. И то не само милеят, а и правят нещо по въпроса. Подобно на килиините училища, положили основата на българското образование. Все пак е някаква първа крачка. Дано да има последователи, а и още такива идеи с реализации. Подкрепям с две ръце.

Първи последовател

Много съм разсеян, ама много. Чак сега забелязвам, че вече си имам първи последовател, колкото и да не ме кефи думата. Благодаря ти. Най-малкото, защото ме вдъхнови да напиша тази публикация, че и без това вдъхновението ми за вечерта се беше изчерпало след "Ден на будителите" . Мога само да ти пожелая всичко най-добро и прекрасно в живота. Жив и здрав, читателю.

П.С.: Покрай цялата тая работа ми хрумна още една идея за блога. Отново благодаря.

Ден на будителите

Отдавна имам един проект в главата, въртящ се около милата ни родина. Не, не държавата, ние такова нямаме. Имам предвид истинското лице на България и българите. Този проект е и една от основните теми, които искам да засегна в блога си. Нямам намерение да говоря за политиците, безумията и цялата останала помия. За нея се говори непрестанно и вече е толкова банална, че не й обръщаме внимание. Покрай притъпяването, което несъмнено върви в ръка с помията, сме позабравили истинското значение на думите "ЧОВЕК" и "БЪЛГАРИН".

Кучешки живот

Прибрах се с кучето от разходка. Измихме си лапите и понеже то намери някакви боклуци да яде навън, трябваше да му дам активен въглен. Просто така, за всеки случай. Посъветваха ме да увия хапчето в пастет и да му го дам. Винаги съм имал проблем да давам хапче на куче. Или се дърпат, или го плюят отново и отново. И така докато не се откажеш. Очаквах проблем и този път. Но послушах дадения ми съвет и... О, чудо. Кучето глътна хапчето, че даже и за още питаше.
Историята е съвсем простичка, но научих нещо полезно, колкото и да е малко то. Още един от онези мигове когато се радваш, но и ти не знаеш защо.