Промяна

   Промяната е хубаво нещо. Даже не е и страшно. Поне не и след като връщане назад вече няма. Клишето, с което започвам, е породено от смяната ми на работа. Малко рисково, малко несигурно, но се налага. Особено когато мразиш работата си и всеки ден пребиваване в нея е малък личен ад.

вЧепатления

           Преди няколко дни слизах с метрото в Центъра (на мегданя). Слизайки на станцията на Софийския университет и излизайки в подлеза на споменатото учебно заведение, се натъкнах на неочаквана гледка. Завидна групичка от младежи, към 30-тина, се бяха събрали в полукръг, в който друга група младежи показваха уменията си в уличните танци. Тази гледка тотално ми промени деня и сложи усмивка на лицето ми. Не за нещо друго, а защото младите, или поне някои от тях, започват да показват другото си лице - това на дейни хора, обичащи красотата, забавлението, отворени към света, попивайки от него и придаващи собствен облик на реалността си. Облик, различен от пияници, побойници и хулигани. Май ще вземем да станем европейска столица някой ден...

Блог-драми

    Обичам литературата. Обичам да чета, понякога и да пиша. С тази и цел създадох този блог, вече преди доста време. И на целият този фон не съм писал тук от повече от година. Понякога отварям блога, гледам го, някакви идеи ми се щурат из главата и се чудя за какво да пиша. Все чакам Вдъхновението. И май само чакам. Истината е, че нямам навика да пиша, а и си имам все други, уж, по-важни задачи.
     Разни хора ме питат "Защо не пишeш? Хайде де. Пишеш готино." Съжалявам, не мисля, че пиша готино. Опитвам се да звуча така, но все нещо ми се струва недоизпипано, недоизяснено или недообмислено. В крайна сметка блогът седи празен.
      Майната му. Ще си преглътна перфекционизма и ще се напъна да пиша по-често, макар и  такива кратки нещица. Поне мe карат да се чувствам  добре и спокоен, оставайки насаме с мислите си.

Христос воскресе!

Живи, здрави,
прави, корави,
румени, засмени,
весели, червени!
    
* * *

Започва Второто годишно Голямо плюскане. Този път на козунаци и яйца. Не знам доколко религията все още има същата сила и стойност, но възкръсването ни е дадено по рождение. Не в библейския смисъл. Промяната е заложена в нас. Днешното ти Аз не е вчерашното ти Аз. Нека и ние да възкресим в душите си всички онези хубави качества, които ни радват и носят удовлетворение. Стига сме били скотове и роби. Нека да възкресим Човека,  а заедно с него и божественото в самите нас. В крайна сметка сме създадени по Негов образ и подобие. Честит празник, българи!

Пролетно пробуждане

Случват се някакви готини неща. От сервиза за лаптопа ми смениха старата машина с нова, с кучето започнахме да се учим на команди, нищо че му е малко късничко, времето се затопля, възобнових тренировките и има реален резултат. Успешно съм спрял цигарите вече повече от година, от няколко месеца даже и една бира не съм изпил, за сметка на това се зарибявам по чайове и всякакви безалкохолни. Идват ми някакви идеи за блога, та се посъживи положението тук. В общи линии пролетта тече с пълни обороти. ЦЪК

Честита Коледа!

Честита Коледа на всички.
Здраве най-вече, пък то останалото само си идва стига да си го поискаме и да си го вземем от живота.
Честно казано за поредна година не знам какво да пожелая. Само знам, че Коледа не е един-единствен ден от тези 365 дни. В крайна сметка важните неща ги имаме пред очите си всеки ден. Семейство, приятели... Затова пожелавам всичко. Всичко красиво, добро, прекрасно, хубаво, всичко онава, което ни кара да се чувстваме хора. Пожелавам ви благородство.

Има надежда!!!

ТОВА малко ми върна надеждата, че в България все още има хора, които милеят за добруването й и бъдещето й. И то не само милеят, а и правят нещо по въпроса. Подобно на килиините училища, положили основата на българското образование. Все пак е някаква първа крачка. Дано да има последователи, а и още такива идеи с реализации. Подкрепям с две ръце.

Свобода или...

Седя и си мисля, седя и си мисля и накрая разбрах, че само седя.
Има едни такива моменти в живота, в които не се случва нищо. Или така ти се струва. Всъщност  се случват адски много неща, но просто с повечето си свикнал и не ти правят такова впечатление. Докато не се случи нещо. Един разговор например. Дали реторичен - докато разхождаш кучето, или с някой приятел, или с колеги, които познаваш бегло, но са ти близки по някакъв начин.

Първи последовател

Много съм разсеян, ама много. Чак сега забелязвам, че вече си имам първи последовател, колкото и да не ме кефи думата. Благодаря ти. Най-малкото, защото ме вдъхнови да напиша тази публикация, че и без това вдъхновението ми за вечерта се беше изчерпало след "Ден на будителите" . Мога само да ти пожелая всичко най-добро и прекрасно в живота. Жив и здрав, читателю.

П.С.: Покрай цялата тая работа ми хрумна още една идея за блога. Отново благодаря.

Сценична треска

Днес беше един изключително скучен ден на работното ми място. Клиенти нямаше, колегите, с които се паднах на смяна не са ми особено интересни, телефонът ми е на ремонт, а лаптопът - и той горкият сдаде багажа, та трябва да го водя на чичо доктор. Изобщо скука.За сметка на това се порових из разни блогове и си харесах три за четене. Измислих и няколко интересни теми и идеи за писане, но сега седя пред компютъра и ме тресе сценичната треска. Накратко - блокирал съм и не се сещам нищо от всичките ми хрумки. Най-доброто, което ми ражда измореният мозък е този несвързан пост, който е крайно време да приключа и да ви пожелая лека нощ и приятни сънища.