вторник, 2 ноември 2010 г.

Първи последовател

Много съм разсеян, ама много. Чак сега забелязвам, че вече си имам първи последовател, колкото и да не ме кефи думата. Благодаря ти. Най-малкото, защото ме вдъхнови да напиша тази публикация, че и без това вдъхновението ми за вечерта се беше изчерпало след "Ден на будителите" . Мога само да ти пожелая всичко най-добро и прекрасно в живота. Жив и здрав, читателю.

П.С.: Покрай цялата тая работа ми хрумна още една идея за блога. Отново благодаря.

2 коментара:

  1. Вдъхновението си е нещо доста относително, появява се обикновено точно тогава, когато имаш най-малко свободно време, хваща те в движение и докато изложиш видяното на листа, то половината вече взело, че изфирясало от главата ти :))

    ОтговорИзтриване
  2. Мдамммм. Понякога от една-единствена дума си изграждам страхотен текст в главата, но седна ли вечерта да го напиша... Досадно е.

    ОтговорИзтриване