Моите 5 с'тинки по темата Протести 2020

Оставка! Оставка!
Хубаво, ще я вземем тая оставка! И после?
Като участник и в протестите от 2013-та ще ви кажа - нищо, поредното "стани да седна" за 30 годишен "преход". Кажи-речи сме преполовили 55-те години комунизъм в България. До колко научно и технически държавата се развива по-добре е дълга и спорна тема, която засега ще оставя настрана.
Как да излезнем от този омагьосан кръг?

Моите размисли по темата "8-ми или 9-ти май е Денят на Победата?"

   Съюзниците приемат капитулацията на Германия в 23:01 на 08.05.1945. На Изток вече е 09.05.1945 поради часовата разлика.    Що се отнася до избухването на войната, тя е също така плод на бомбата със закъснител, заложена още във Версайския договор. Той е толкова унищожителен за Германия, че е въпрос на време да се появи личност като Хитлер. 

Референдум "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?"

  "Вземи ги напиши тия неща, че тия нашите колеги са силно незаинтересовани." - с това изречение приключи един телефонен разговор преди няколко минути. Ето, пиша ги. Става въпрос за прословутия АЕЦ "Белене". Тема, дъвкана и предъвквана вече няколко месеца.   Няма да се опитвам да ви убеждавам "ЗА" или "ПРОТИВ" да гласувате на 27-ми. Но, МОЛЯ ВИ, гласувайте!  А сега ще си изкажа мнението, подкрепено със съответните линкове.

Стига сме мрънкали

   Не мога повече. Паузирам си филма и ще напиша няколко реда. В момента зяпам за пореден път  "Кървав диамант", а вчера гледах "Проповедникът с картечницата". И в двата филма става въпрос за Африка, съответно Сиера Леоне и Судан. Като изключим характерния за Холивуд драматизъм, филмите са много добри. Лично мнение, разбира се. И двата засягат проблеми далеч по-големи от тези на нашата малка държавица.

Добре дошли в мутро-комунизма!

   От известно време наблюдавам с интерес как се развива милата ни родина (с ударение на О-то). И тъй като аз съм българче свободно и нищо българско не ми е чуждо сега смятам малко да пополитиканствам.

Промяна

   Промяната е хубаво нещо. Даже не е и страшно. Поне не и след като връщане назад вече няма. Клишето, с което започвам, е породено от смяната ми на работа. Малко рисково, малко несигурно, но се налага. Особено когато мразиш работата си и всеки ден пребиваване в нея е малък личен ад.

вЧепатления

           Преди няколко дни слизах с метрото в Центъра (на мегданя). Слизайки на станцията на Софийския университет и излизайки в подлеза на споменатото учебно заведение, се натъкнах на неочаквана гледка. Завидна групичка от младежи, към 30-тина, се бяха събрали в полукръг, в който друга група младежи показваха уменията си в уличните танци. Тази гледка тотално ми промени деня и сложи усмивка на лицето ми. Не за нещо друго, а защото младите, или поне някои от тях, започват да показват другото си лице - това на дейни хора, обичащи красотата, забавлението, отворени към света, попивайки от него и придаващи собствен облик на реалността си. Облик, различен от пияници, побойници и хулигани. Май ще вземем да станем европейска столица някой ден...

Писна ми!!!

Писна ми!!! От много неща. Най-вече ми писна от такива писания подобни на това, което четете. Колко зле било, как никога няма да се оправим и т.н. Писна ми!!!

Среднощни бълнувания

Близо 4 сутринта е. Едно, всъщност, доста самотно време. Дори и кучето си е легнало на черджето и кърти юнашки сън. А, мен, нищо, че съм смачкан, ме гони тежко безсъние. Ще се опитам да го преборя с бира. Но не съм седнал да описвам склонността си към алкохолизъм.

Свобода или...

Седя и си мисля, седя и си мисля и накрая разбрах, че само седя.
Има едни такива моменти в живота, в които не се случва нищо. Или така ти се струва. Всъщност  се случват адски много неща, но просто с повечето си свикнал и не ти правят такова впечатление. Докато не се случи нещо. Един разговор например. Дали реторичен - докато разхождаш кучето, или с някой приятел, или с колеги, които познаваш бегло, но са ти близки по някакъв начин.

Ден като ден

Поредният скучен ден в офиса. Пакет бисквити, шише с безалкохолно и още едно, с вода. Опитвам се да уча, че работа няма почти никаква. Лошото в цялата картинка е… хмммм… ще се опитам да бъда политически коректен и да запазя положителната нотка на блога и в тази статия. Но ще е трудно. И отново.

Ден на будителите

Отдавна имам един проект в главата, въртящ се около милата ни родина. Не, не държавата, ние такова нямаме. Имам предвид истинското лице на България и българите. Този проект е и една от основните теми, които искам да засегна в блога си. Нямам намерение да говоря за политиците, безумията и цялата останала помия. За нея се говори непрестанно и вече е толкова банална, че не й обръщаме внимание. Покрай притъпяването, което несъмнено върви в ръка с помията, сме позабравили истинското значение на думите "ЧОВЕК" и "БЪЛГАРИН".

Есенен кинопреглед

Признавам си. Болен киноман съм. Или поне така се самоопределям. В киното ме грабва емоцията, преживяването, историята, фантазията… А бе с една дума – магията. Сега ако ме попитате кой е спечелил награда „Оскар” за най-добър филм през 2009 г., признавам си, не знам. Не ме и интересува. Аз съм един от онези хора, които все още живеят с детското в себе си. Колкото и да не го показвам. А детското е свързано с полета на човешката фантазия. Ето защо киното има специално място в мен. По-голяма слабост ми е само литературата.

Честит първи сняг!

Снимката е направена на учебната писта на Маркуджиците в Боровец.

  
 Решил съм, че този блог ще е силно позитивен. Просто ми писна до болка цялата сивота на ежедневието. Начумерени физиономии навсякъде, кисели шофьори и т.н. Знаете за какво говоря. И за да не задълбавам в "тъмната страна" на нещата започвам да пиша.

Начало...

Здравей, читателю.
Обръщението, естествено е клиширано. Клиширано и и да те посрещна с "Добре дошъл!". Хубавото на клишетата, е че са вярни. Та така. Радвам се, че посети гората на Белия зъб. Място, в което можеш да напишеш какъвто искаш коментар, да прочетеш, надявам се, нещо интересно и забавно или пък просто да загубиш малко време. Накратко - място за положителното около нас. И не забравяй, че животът е красив, стига да го погледнеш от тази му страна. А ето и музикално оформление по темата.