Party или Пътеводител на G-алактическия сеирджия

            Фирмено парти на компанията. Беше на космическа тематика, та от там и съзвездията. По обясними причини имената на участниците и мой, вече, бивши колеги са променени. 

Изобщо не трябваше да съм там. Дори не трябваше да присъствам. Все пак съм в болничен. Лошото е, че ми е слаб ларингса и затова се водя болен. Просто не мога да говоря. Иначе съм си екстра. Това, в комплект със слабия ми ангел, доведе до присъствието ми на Коледното парти на фирмата. Много се чудех дали да ходя. Поради гореописаните причини. Но кога друг път ще видя толкова много сеир на куп? А сеир имаше много. С лопати да го ринеш, с нож да го режеш и всякакви подобни идиоматични изрази. Поне тази година не правих сеир като миналата. Само гледах чуждия.

            Започваме с това, че като пристигнах на събититето, пред Експото, се мъдреше някаква линейка. Изнасят първата партида пияници ли? По късно имаше още една линейка, но за това по-нататък, че историята е сериозна и не й отива шеговитият ми тон.

            Както и да е. През цялото време обикалях наляво-надясно с чаша водка със сок в ръка и гледах излагацията на населението на съзвездието G. Тя започна горе-долу по времето когато на сцената излезе ДесиСлава – този стълб на българската култура и интелект. Веднага се наизвадиха фотоапарати и телефони, за да се снима този незабравим момент. Каквото и да напиша по-нататък ще е слабо, в сравнение с гледката, която се разкри пред очите ми. Думите просто не могат да опишат случващото се. Деси-то изпя няколко парчета. Едно от тях беше “Mercy”, ако не греша. И тук се започна. Първо на сцената се качи ИКорп. След него – НатКорп. Ако не вярвате - има снимки. Малко след това събитие all the hell braked lose... Не съм вярвал, че ще видя Щастливото пони, Казанджо, Джохана – и шефката, и не-шефката, Кетин (ама за него не съм много сигурен) въртящи гюбеци редом с ДесиСлава. Всъщност като завъртя лентата назад се сещам, че и други хора се подвизаваха на сцената. Но те бяха твърде мимолетни, за да заслужават каквото и да било внимание.

            По някое време на сцената се качи един дядка. Оказа се охраната и разгони по-буйните. Дреме им. Нали има и стълби към сцената. Там останаха най-върлите фенки. Или най-пияните – не знам. Няма да споменавам имена, че ще наруша вътрешното разбирателство в тима и ще подроня авторитети.

            Изобщо най-забавните и на-големите купонджий бяхме от СС. Не може да ни се отрече. Но като си гледам снимките не мога да спра да се смея. Съжалявам обаче, че не успях да снимам Сиса във вихъра й. Нееееее, не беше на сцената. Не й отива някакси. Това не й пречеше да се раздава малко в страни от сцената. Върти гюбеци, та свят да ти се завие. По-късно като я питах по въпроса каза (цитирам по пияната си памет): „Кой? Аз ли? Възможно е.”

            За следващият фрагмент от историята ще ме изядат с парцалите. Но като те е страх от мечки не ходи в гората. По някое време от вечерта се засякохме със Зайо. Срещата протече с едно-единствено изречение: „Аз съм малко пияна.”, придружено с характерния й хилеж. Кой по-дяволите не беше пиян? Количеството кръв в алкохола, течащо във вените на присъстващите прогресивно намаляваше. Както и количеството алкохол по баровете. Всичко свърши! Дори и соковете свършиха!

            Смях, смях, сеир, сеир, но стана време да си ходим. По предварителен план щяхме да посетим „Уго”-то в „Младост”. Е, в крайна сметка единственото място, което посетих беше собственото ми легло.

            Излизаме. Отвън ни чака линейка. Какво става? И както често се случва в живота – реалността е по-жестока от фантазийте ти. По слухове чух, че били наръгали Киборга четири пъти в крака с нож. Кой, кога и къде не стана много ясно. Според някои били някакви бивши „колеги”. Според други – „заради жени”. Според трети – той се бил заял. Версии много. Лошото е, че на гърба на човека се спекулира. А на него едва ли му е лесно и определено не му е забавно. Както и на половинката му. Сега ще се започнат клюките. Всеки ще знае „истинската” история и ще я разказва на всеки готов да го изслуша. На Киборгица ще й се изкриви ченето да отговаря на въпроса „Ама то там какво стана?”. И така. Нормални човешки взаимоотношения. В крайна сметка нали не нас са ни наръгали?

            Мисля, че тук трябва да приключа. Краят не е забаван и не заслужава ебавка. И на мен не ми е смешно вече. Просто нямам повече думи. Фактите сами говорят за себе си. Хайде лека и със здраве.