Неделни бълнувания в зимна вечер

           Седя си аз на именния си ден и си бачкам („Мамка му!!!”). Часът е 23:01 и ми остават точно 59 минути докато свърша работа и се прибера, за да си пийна както трябва. От лаптопа дъни  Rammstein и на мен ама грам не ми пука, че Хасан от село Долно Нанагорнище има проблем с четворката в автоматичното меню.

Party или Пътеводител на G-алактическия сеирджия

            Фирмено парти на компанията. Беше на космическа тематика, та от там и съзвездията. По обясними причини имената на участниците и мой, вече, бивши колеги са променени. 

Народното недоволство и българският фолклор

         Текстът е писан в края на календарната година. По това време, по традиция, получавахме кошница с лакомства от работодателя и се разбираше ще има ли, няма ли да има 13-та заплата. Все важни теми, които се обсъждат непрекъснато и от всеки. Българинът, както винаги, отново беше недоволен и мрънкящ.

Нова пътечка в Гората

Сетих се за разни стари писания, от времената когато работих в call center-а на единия то трите ни мобилни оператора. В края на 2009-та, един от колегите направи блог за работното ни място и имах няколко статии в него. През 2012-та се включих в списването на нещо като вътрешен вестник, който имаше няколко броя, но след напускането ми на компанията разбрах, че иначе добрата идея се е разпаднала. Всички тези материали ще публикувам с таг "КолЦентър".

Референдум "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?"

  "Вземи ги напиши тия неща, че тия нашите колеги са силно незаинтересовани." - с това изречение приключи един телефонен разговор преди няколко минути. Ето, пиша ги. Става въпрос за прословутия АЕЦ "Белене". Тема, дъвкана и предъвквана вече няколко месеца.   Няма да се опитвам да ви убеждавам "ЗА" или "ПРОТИВ" да гласувате на 27-ми. Но, МОЛЯ ВИ, гласувайте!  А сега ще си изкажа мнението, подкрепено със съответните линкове.

Стига сме мрънкали

   Не мога повече. Паузирам си филма и ще напиша няколко реда. В момента зяпам за пореден път  "Кървав диамант", а вчера гледах "Проповедникът с картечницата". И в двата филма става въпрос за Африка, съответно Сиера Леоне и Судан. Като изключим характерния за Холивуд драматизъм, филмите са много добри. Лично мнение, разбира се. И двата засягат проблеми далеч по-големи от тези на нашата малка държавица.

Добре дошли в мутро-комунизма!

   От известно време наблюдавам с интерес как се развива милата ни родина (с ударение на О-то). И тъй като аз съм българче свободно и нищо българско не ми е чуждо сега смятам малко да пополитиканствам.