Обичам литературата. Обичам да чета, понякога и да пиша. С тази и цел създадох този блог, вече преди доста време. И на целият този фон не съм писал тук от повече от година. Понякога отварям блога, гледам го, някакви идеи ми се щурат из главата и се чудя за какво да пиша. Все чакам Вдъхновението. И май само чакам. Истината е, че нямам навика да пиша, а и си имам все други, уж, по-важни задачи.
Разни хора ме питат "Защо не пишeш? Хайде де. Пишеш готино." Съжалявам, не мисля, че пиша готино. Опитвам се да звуча така, но все нещо ми се струва недоизпипано, недоизяснено или недообмислено. В крайна сметка блогът седи празен.
Майната му. Ще си преглътна перфекционизма и ще се напъна да пиша по-често, макар и такива кратки нещица. Поне мe карат да се чувствам добре и спокоен, оставайки насаме с мислите си.
Сърцето е посоката, умът е инструментът към нея, а тялото е корабът, който ще те отведе там.
събота, 22 септември 2012 г.
вторник, 16 август 2011 г.
Псевдокучета
S.T.A.L.K.E.R. - Глава Трета
Глава Първа
Глава Втора
Лежах зад един храст, на близо километър от трети пост. Наблюдавах през бинокъла си Вова, който се промъкваше през високата трева, за да огледа обстановката. Чудех се какво ще стане в следващите минути и дали сме готови за изненадите на Зоната. Бяхме малка група. Аз, като най-опитен, бях нещо като водач. Вова сам изяви желание да ме придружи.
Глава Първа
Глава Втора
Лежах зад един храст, на близо километър от трети пост. Наблюдавах през бинокъла си Вова, който се промъкваше през високата трева, за да огледа обстановката. Чудех се какво ще стане в следващите минути и дали сме готови за изненадите на Зоната. Бяхме малка група. Аз, като най-опитен, бях нещо като водач. Вова сам изяви желание да ме придружи.
вторник, 21 юни 2011 г.
Светлина в тунела
Има светлина в края на тунела. По нашенски бих казал, че тя е от идващия насреща влак. Да, ама по този "нашенски" начин вече 20 години в тази държава не се случва нищо. Всички са крадци и мошеници, някой (но не и аз) трябва да направи нещо, защо да гласувам като всички са маскари и т.н. Сами можете да допълните списъка.
The league of the super hero partizans / Лигата на супергероите-партизани
София се събуди и се видя в чудо. Някой беше изтипосал железните съветски братушки борещи се с войските на Злото в капиталистически одежди, а отдолу си беше позволил да напише "В крак с времето". ДС не знаеше кой и защо го е направил.
неделя, 24 април 2011 г.
Христос воскресе!
Живи, здрави,
прави, корави,
румени, засмени,
весели, червени!
* * *
Започва Второто годишно Голямо плюскане. Този път на козунаци и яйца. Не знам доколко религията все още има същата сила и стойност, но възкръсването ни е дадено по рождение. Не в библейския смисъл. Промяната е заложена в нас. Днешното ти Аз не е вчерашното ти Аз. Нека и ние да възкресим в душите си всички онези хубави качества, които ни радват и носят удовлетворение. Стига сме били скотове и роби. Нека да възкресим Човека, а заедно с него и божественото в самите нас. В крайна сметка сме създадени по Негов образ и подобие. Честит празник, българи!
събота, 23 април 2011 г.
Пролетно пробуждане
Случват се някакви готини неща. От сервиза за лаптопа ми смениха старата машина с нова, с кучето започнахме да се учим на команди, нищо че му е малко късничко, времето се затопля, възобнових тренировките и има реален резултат. Успешно съм спрял цигарите вече повече от година, от няколко месеца даже и една бира не съм изпил, за сметка на това се зарибявам по чайове и всякакви безалкохолни. Идват ми някакви идеи за блога, та се посъживи положението тук. В общи линии пролетта тече с пълни обороти. ЦЪК
"Чисто небе"
S.T.A.L.K.E.R. - Глава Втора
Глава Трета
Глава Първа
След около седмица вече не ме свърташе на едно място. Вече не чувствах тъпа болка в слепоочията, не ми се гадеше след всяко ядене, дори бях възстановил част от силата и гъвкавостта на схванатите си от залежаването мускули. Намирах се в лагера на Димович, който се оказа нещо като глава на това място.
Глава Трета
Глава Първа
След около седмица вече не ме свърташе на едно място. Вече не чувствах тъпа болка в слепоочията, не ми се гадеше след всяко ядене, дори бях възстановил част от силата и гъвкавостта на схванатите си от залежаването мускули. Намирах се в лагера на Димович, който се оказа нещо като глава на това място.
Абонамент за:
Публикации (Atom)


