Моите 5 с'тинки по темата Протести 2020

Оставка! Оставка!
Хубаво, ще я вземем тая оставка! И после?
Като участник и в протестите от 2013-та ще ви кажа - нищо, поредното "стани да седна" за 30 годишен "преход". Кажи-речи сме преполовили 55-те години комунизъм в България. До колко научно и технически държавата се развива по-добре е дълга и спорна тема, която засега ще оставя настрана.
Как да излезнем от този омагьосан кръг?

Моите размисли по темата "8-ми или 9-ти май е Денят на Победата?"

   Съюзниците приемат капитулацията на Германия в 23:01 на 08.05.1945. На Изток вече е 09.05.1945 поради часовата разлика.    Що се отнася до избухването на войната, тя е също така плод на бомбата със закъснител, заложена още във Версайския договор. Той е толкова унищожителен за Германия, че е въпрос на време да се появи личност като Хитлер. 

Battlereport Space Wolves Vs. Dead Guard

    Малка Space Wolves фрегата улавя слаб vox-зов за помощ от планетатата Пловдивус Ултима. Сигналът е стар,но въпреки това командирът на фрегатата изпраща своя лорд-лейтенант, за да провери какво се случва.

Феликс Баумгартнер

Ама е красавец, беее...

            "Ето какво казва Пътеводителят на галактическия стопаджия по въпроса за летенето.  Има чалъм, казва той, в летенето, или по-скоро се иска умение. Умението се състои в това, да се научите да се хвърляте на земята и да не я уцелвате.“ – из „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

Неделни бълнувания в зимна вечер

           Седя си аз на именния си ден и си бачкам („Мамка му!!!”). Часът е 23:01 и ми остават точно 59 минути докато свърша работа и се прибера, за да си пийна както трябва. От лаптопа дъни  Rammstein и на мен ама грам не ми пука, че Хасан от село Долно Нанагорнище има проблем с четворката в автоматичното меню.

Party или Пътеводител на G-алактическия сеирджия

            Фирмено парти на компанията. Беше на космическа тематика, та от там и съзвездията. По обясними причини имената на участниците и мой, вече, бивши колеги са променени. 

Народното недоволство и българският фолклор

         Текстът е писан в края на календарната година. По това време, по традиция, получавахме кошница с лакомства от работодателя и се разбираше ще има ли, няма ли да има 13-та заплата. Все важни теми, които се обсъждат непрекъснато и от всеки. Българинът, както винаги, отново беше недоволен и мрънкящ.

Нова пътечка в Гората

Сетих се за разни стари писания, от времената когато работих в call center-а на единия то трите ни мобилни оператора. В края на 2009-та, един от колегите направи блог за работното ни място и имах няколко статии в него. През 2012-та се включих в списването на нещо като вътрешен вестник, който имаше няколко броя, но след напускането ми на компанията разбрах, че иначе добрата идея се е разпаднала. Всички тези материали ще публикувам с таг "КолЦентър".

Референдум "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?"

  "Вземи ги напиши тия неща, че тия нашите колеги са силно незаинтересовани." - с това изречение приключи един телефонен разговор преди няколко минути. Ето, пиша ги. Става въпрос за прословутия АЕЦ "Белене". Тема, дъвкана и предъвквана вече няколко месеца.   Няма да се опитвам да ви убеждавам "ЗА" или "ПРОТИВ" да гласувате на 27-ми. Но, МОЛЯ ВИ, гласувайте!  А сега ще си изкажа мнението, подкрепено със съответните линкове.

Стига сме мрънкали

   Не мога повече. Паузирам си филма и ще напиша няколко реда. В момента зяпам за пореден път  "Кървав диамант", а вчера гледах "Проповедникът с картечницата". И в двата филма става въпрос за Африка, съответно Сиера Леоне и Судан. Като изключим характерния за Холивуд драматизъм, филмите са много добри. Лично мнение, разбира се. И двата засягат проблеми далеч по-големи от тези на нашата малка държавица.

Добре дошли в мутро-комунизма!

   От известно време наблюдавам с интерес как се развива милата ни родина (с ударение на О-то). И тъй като аз съм българче свободно и нищо българско не ми е чуждо сега смятам малко да пополитиканствам.

Промяна

   Промяната е хубаво нещо. Даже не е и страшно. Поне не и след като връщане назад вече няма. Клишето, с което започвам, е породено от смяната ми на работа. Малко рисково, малко несигурно, но се налага. Особено когато мразиш работата си и всеки ден пребиваване в нея е малък личен ад.

вЧепатления

           Преди няколко дни слизах с метрото в Центъра (на мегданя). Слизайки на станцията на Софийския университет и излизайки в подлеза на споменатото учебно заведение, се натъкнах на неочаквана гледка. Завидна групичка от младежи, към 30-тина, се бяха събрали в полукръг, в който друга група младежи показваха уменията си в уличните танци. Тази гледка тотално ми промени деня и сложи усмивка на лицето ми. Не за нещо друго, а защото младите, или поне някои от тях, започват да показват другото си лице - това на дейни хора, обичащи красотата, забавлението, отворени към света, попивайки от него и придаващи собствен облик на реалността си. Облик, различен от пияници, побойници и хулигани. Май ще вземем да станем европейска столица някой ден...

Приятелството

             Обещавам! Това е последното ми 16-годишно творчество, което четете. Просто една учителка ми каза, че за нищо не ставам и повече опити не съм  правил. Въпреки това аз му се радвам, а и някои ценности и днес подкрепям. Едно време нарекох творбата "Приятелството". Доста неща се промениха от тогава, но чувството остана. Иде ми да добавя като подзаглавие "Молитва на българина", но вече не съм вярващ, както тогава. Затова оставям оригиналното заглавие.

БеЕс-35 или историята на войника

            Серията с плодовете на 16-годишните ми бълнувания продължава. Какво да се прави. Като няма време да напиша нещо ново, поне да публикувам на мое си място, мойте си неща. Преди бяха публикувани в един училищен форум, който в момента не намирам да съществува вече. Жалко, беше готин.

Това, за Единака...

            През последната седмица се опитвам да си подредя файловете по компютъра в папка озаглавена  "Mazalo". В тази папка през годините се натрупаха доста неща. Книги, сейв-ове от игри, снимки, картинки от интернет и какво ли още не. Накратко, сам не знам какво има в нея. Но най-ценното, което открих бяха литературните ми опити на 16-годишен хлапак. Ще ги публикувам в оригинал. Някакси пренаписването им, подобно на Тери Пратчет с "Килимените хора", не ми се връзва. А и произведението по-долу има своята история и изживя един доста интересен собствен живот, който живот му даде и заглавието му.

Блог-драми

    Обичам литературата. Обичам да чета, понякога и да пиша. С тази и цел създадох този блог, вече преди доста време. И на целият този фон не съм писал тук от повече от година. Понякога отварям блога, гледам го, някакви идеи ми се щурат из главата и се чудя за какво да пиша. Все чакам Вдъхновението. И май само чакам. Истината е, че нямам навика да пиша, а и си имам все други, уж, по-важни задачи.
     Разни хора ме питат "Защо не пишeш? Хайде де. Пишеш готино." Съжалявам, не мисля, че пиша готино. Опитвам се да звуча така, но все нещо ми се струва недоизпипано, недоизяснено или недообмислено. В крайна сметка блогът седи празен.
      Майната му. Ще си преглътна перфекционизма и ще се напъна да пиша по-често, макар и  такива кратки нещица. Поне мe карат да се чувствам  добре и спокоен, оставайки насаме с мислите си.

Псевдокучета

  S.T.A.L.K.E.R. - Глава Трета
Глава Първа
Глава Втора

Лежах зад един храст, на близо километър от трети пост. Наблюдавах през бинокъла си Вова, който се промъкваше през високата трева, за да огледа обстановката. Чудех се какво ще стане в следващите минути и дали сме готови за изненадите на Зоната. Бяхме малка група. Аз, като най-опитен, бях нещо като водач. Вова сам изяви желание да ме придружи.

Светлина в тунела

Има светлина в края на тунела. По нашенски бих казал, че тя е от идващия насреща влак. Да, ама по този "нашенски" начин вече 20 години в тази държава не се случва нищо. Всички са крадци и мошеници, някой (но не и аз) трябва да направи нещо, защо да гласувам като всички са маскари и т.н. Сами можете да допълните списъка.

The league of the super hero partizans / Лигата на супергероите-партизани

София се събуди и се видя в чудо. Някой беше изтипосал железните съветски братушки борещи се с войските на Злото в капиталистически одежди, а отдолу си беше позволил да напише "В крак с времето". ДС не знаеше кой и защо го е направил.